Роберт Догерти - Зона 51 - Сборник 1- 9

Англия

Гауейн проследи Мерлин до място, където двамата бяха ходили много пъти преди това — в Авалон. Той изчака, докато Мерлин прекоси езерото, и едва тогава го последва с лодка, която бе скрил в крайбрежните храсталаци.

С помощта на медальона си Гауейн проникна незабелязано в щаба на Наблюдателите. Безшумно се спусна в недрата на хълма и откри Наблюдателя там, където предполагаше — той беше в стаята със свитъците и разглеждаше някакви стари книжа. Когато рицарят влезе, Мерлин подскочи от уплаха.

— Как се озовахте тук? — попита той и измъкна затъкнатия в колана му кинжал.

Гауейн изби оръжието с рязко движение.

— Сядай!

Мерлин се отпусна на един стол.

— Артур ли те праща?

— Артур ли? — озъби се Гауейн. — Нямаш ни най-малка представа каква каша си забъркал. — Той бръкна под бронята си и извади медальона.

Мерлин се ококори, когато позна знака.

— Водачът на нашия орден! Но ти си рицар от Кръглата маса!

— Станах такъв, за да мога да те наблюдавам и да открия какво си намислил. — Гауейн посочи книжата. — Какво търсиш там?

— Събирам сведения за краля.

— За Артур?

— За краля, който ще вземе меча и ще донесе мир и спокойствие на народа. Както е било в Атлантида.

— В Атлантида? Там ни управляваха същества от други светове. Та ти си Наблюдател! Това ли искаш да се повтори?

— Но тук… — Мерлин посочи книжата на масата, — тук пише, че ще дойде един силен мъж, за когото е предназначен мечът. Той няма да е чуждоземец. Артур не е аирлианец.

Гауейн въздъхна. Преди няколко хиляди години идеята да основат ордена на Наблюдателите му се струваше чудесна. В началото организацията действаше сравнително добре. Но кой би могъл да предвиди, че ще се появи такава опасност?

— Не всичко, което пише тук, е истина — обясни Гауейн. — Някои Наблюдатели изглежда са станали жертви на собствените си мечти.

— Искаш да кажеш, че пророчеството не е истинско?

— Не съвсем. Артур наистина не е аирлианец, но не е и човек. Чувал ли си нещо за Сенките? Хора, които имат аирлианско съзнание?

— Артур? — повдигна вежди Мерлин.

Гауейн кимна.

— И Мордред?

— Сега вече започваш да схващаш.

Мерлин се хвана за главата.

— Какво направих!

Гауейн заобиколи масата и положи ръка на рамото му.

— Все още имаш възможност да оправиш нещата.

— Как? Какво трябва да сторя?

— Засега не зная — поклати глава Гауейн, — но ще ти кажа веднага щом ми хрумне.

Англия

Скрита в сянката на един дъб, Донхад не сваляше поглед от равната повърхност на езерото. Беше подпряла глава на раницата, положила до дясната си ръка няколко кинжала. Наблизо се въргаляха огризките на две ябълки.

— Чух че идваш още преди пет минути — извика тя.

— Откъде знаеше, че съм аз? — отвърна с въпрос Гауейн, който се приближи откъм близките храсти.

— Да ми задаваш такъв въпрос след всичките тези години? Не е необходимо да те виждам, за да знам, че си наблизо.

Гауейн кимна, хвърли раницата до тази на жена си и положи дългия си меч до кинжалите.

— Какво ново?

— Мордред иска да се срещне с Артур.

Той я погледна изненадано.

— Защо? — попита чак след като си свали бронята.

— Мисля за това откакто тръгнах насам, но нищо не ми идва наум. Този Мордред — Сянката на Аспасия — се държи наистина странно за Сянка. Понякога ми се струва, че играе някаква своя игра.

— Прати ли вест на Наблюдателите?

Моргана кимна.

— Разпратих вестоносци. Този, който тръгна за Англия, вече е пристигнал. Направих го новия Наблюдател от Авалон. Нарекох го Брин, като първия Наблюдател.

Гауейн си свали и туниката и се изправи на брега.

— Как мислиш, дали водата е студена?

— Едва ли — сви рамене Моргана. — Още е лято.

— Защо не дойдеш с мен тогава?

Моргана се усмихна и бавно се надигна. Докато Гауейн влизаше във водата, тя си свали дрехите. Той погледна през рамо и измъченото му лице се разтегна в усмивка.

529 г.сл.Хр., Англия

Гауейн и Моргана станаха свидетели на най-интересното събитие от хиляди години насам. Тайната среща между Артур и Мордред трябваше да се състои на едно хълмче насред гъста гора в югозападна Англия.

Артур се приближи от север, заобиколен от дванадесетте си най-приближени рицари, между които и Гауейн. До него яздеше Мерлин. С Мордред вървяха само четирима Водачи и Моргана. Изкатериха се на хълма и когато спряха едни срещу други, само два метра деляха Артур от Мордред. И двете свити се скупчиха около господарите си, оглеждайки с нескрита подозрителност противника.