Кристофер Райд - Последната императрица

Рандъл извади часовника си и го погледна. Беше два часът след пладне. Бурята щеше да стигне дотук след три часа. Флотилията трябваше да бъде на петнайсетина километра от брега, преди да ги удари лошото време, за да са сигурни, че е достатъчно плитко да хвърлят котва. Той прибра часовника в джоба на елечето си, обърна се и закрачи към кърмата.

Отвори плъзгащата се врата и пристъпи на мостика, където бе топло посрещнат от лорд Елгин — закръглен човек, изглеждащ много по-едър от своите метър седемдесет и пет. Беше облечен в дебел черен двуредов шинел, обшит с черна кожа на китките и яката. На гърдите му, непосредствено над сърцето, гордо бяха закичени два впечатляващи сребърни медала, майсторски оформени като отворени цветя. Горният го изтъкваше като осми граф Елгин, а долният — като дванайсети граф Кинкардин. Макар да беше твърде горещо за подобно тежко вълнено облекло, той не сваляше шинела — това бе въпрос на британска чест и официалност. В резултат червендалестото му лице и челото му лъщяха от пот. Името му беше Джеймс Брус, най-големият син от втория брак на седмия граф Елгин. Беше внушителен мъж с напълно плешиво теме и гладко избръснато лице, с изключение на рунтавите бакенбарди. От двете страни на главата му и на тила имаше кичури бяла коса, напълно скриващи ушите му. Представляваше поразителна гледка, официален и винаги на мястото си. Освен това имаше голям чар, с чиято помощ ефективно прикриваше злата си същност.

— Благодаря, че дойдохте, господин Чен — любезно каза той. — Познавате сър Хоуп Грант, генерал-лейтенант от Тихоокеанския флот.

Рандъл кимна към жилавия офицер с голям нос, тъмна коса, гъст мустак и бакенбарди. Мъжът се беше навел над картите, пръснати по навигационната маса. Сър Хоуп не беше толкова дружелюбен и се усмихна едва-едва, при това с усилие. Беше облечен в алената куртка на Кралската конна гвардия, с бели бричове и черни ботуши за езда. Белият му корков шлем лежеше на масата до него. На раменете и кръста си имаше ремъци и колан с пистолет в кобур и сабя в кожена ножница.

На мостика на „Свирепи“ имаше други шестима мъже — капитанът на кораба Джон Уедърол, Хенри Лох и четирима моряци от по-нисш ранг, които тихомълком се занимаваха със задачите си.

— Флотът трябва да се движи по-бързо — направо каза Рандъл. — В противен случай плановете ни ще се провалят.

Лорд Елгин поведе Рандъл към масата с картите.

— Да, тъкмо това обсъждахме — замислено каза той. — Сър Хоуп предлагаше алтернативен план за действие.

Сър Хоуп прочисти гърлото си, откъсна поглед от сините очи на Рандъл и посочи документа.

— Имаме късмет и трябва да се възползваме от пълнолунието. Ще предприемем фронтална атака срещу трите укрепления на северния бряг на реката, като влезем в устието по време на прилива утре по пладне. С артилерийското си преимущество ще пометем външната защита на Цин. След залез-слънце ще атакуваме под прикритието на тъмнината. — Британската му самоувереност беше непоклатима. — До сутринта ще сме пропъдили мерзавците по хълмовете и ще сме избили онези, които са останали да се съпротивяват. Когато видят внушителния ни флот, направо ще се напикаят от страх.

Лорд Елгин внимателно наблюдаваше китайския си съветник.

— Какво мислите за плана? — попита той.

Рандъл поклати глава.

— Ще бъде пълна катастрофа.

Настъпи напрегната тишина. Когато сър Хоуп заговори отново, яростта открито преливаше през съвършения му английски акцент.

— Имаме огнево превъзходство. Това е най-могъщата бойна сила, мобилизирана някога в тази част на света. Не можем да бъдем спрени и потопени, каквото и да става.

— След като приливът свърши — отвърна Рандъл, — корабите ще се окажат в капан от другата страна на тинята и ще бъдат елиминирани един по един, без да могат да се измъкнат. Сега крепостите Дагу се командват от Сенге Ринчен, генерале. Той е блокирал горното течение на реката с огромни кнехти и плаващи бамбукови баражи, свързани с дълги вериги. Ринчен ви е приготвил капан и вие плавате право към него.

— Дори да е така, оръдията им не са достатъчно мощни, за да потопят брониран боен кораб като този — каза сър Хоуп.

— Те разполагат с трийсет и две фунтови руски оръдия, способни да потопят корабите ви — дори този — с лекота. — Рандъл знаеше, че трябва да бъде по-тактичен, но абсолютната арогантност на тези хора го бе изкарала от търпение. С познаването на бъдещето — стига тези британски глупаци да се вслушваха — англо-френската флотилия наистина беше най-несломимата сила във вселената. — Не бъдете толкова арогантен, сър Хоуп. Цената на самоувереността ви може да се окаже твърде висока.