Кристофер Райд - Последната императрица

— Приближава буря — уверено отвърна Рандъл. — Трябва да сме хвърлили котва, в противен случай ще изгубим корабите.

Всички осем мъже на мостика, без да се брои Рандъл, погледнаха към западния хоризонт. Високият купол на азиатското небе беше лазурносин, с изключение на някой и друг перест облак високо горе.

— Това е нелепо! — промърмори под нос сър Хоуп.

— Отивам в каютата си да си почина — каза Рандъл. — Довечера няма да е лесно да се заспи. — Той се обърна към капитана на „Свирепи“. — Съветвам ви да увеличите скоростта, капитане. Наистина приближава буря. — След това се обърна към лорд Елгин. — Войниците ви ще дебаркират утре сутринта при проливен дъжд. Погрижете се да са подготвени.

Без да каже нито дума повече, той излезе през плъзгащата се врата. Вятърът нахлу на мостика, после вратата се затвори и въздухът отново стана неподвижен.

— Не приближава никаква буря! — изтърси сър Хоуп. — Вижте небето! Онзи кули е долен измамник, няма друг начин. А вие му позволявате да ни вкара в капан.

Елгин потупа с показалец долната си устна.

— Оказа се прав за Далиен, нали?

— Явно има някакви вътрешни източници, които са му докладвали разположението на отбраната на Цин. Това е обяснимо. Но това… това… положение е абсурдно! Силите на кралица Виктория да бъдат водени от някакъв си китаец! Не биваше да позволявате подобна обида. Британската империя владее света, лорд Елгин. И ще продължава да го прави още хиляда години!

Лох извади бинокъл и се загледа в ясния хоризонт.

— Сър Хоуп е прав. Как е възможно да предсказва времето?

Лорд Елгин не отстъпи.

— Капитане, увеличете скоростта и изведете флота в по-плитки води. Ако господин Чен е прав, бурята ще ни настигне скоро. Ако не, значи е лъжец и самохвалко. Окаже ли се така, ще изпита с пълна сила гнева на Нейно Величество. Но дотогава ще правим онова, което ни казва. Разбрахте ли ме? И от сега нататък всички ще го наричате „господин Чен“, а не кули или китаец.

Лорд Елгин знаеше от личен опит, че Рандъл има необичайни способности. Синеокият китаец беше влязъл в кабинета му в Хонконг по своя воля и бе казал много истини — неща, които единствено лорд Елгин би могъл да знае. И ако не беше той, хиляди западняци щяха да станат жертви на опита за масово отравяне. На 20 март стотици хлебари от Хонконг бяха получили заповед от служителите на Цин да отровят всеки хляб с арсеник. Ако господин Чен не беше предупредил лорд Елгин за това, безброй мъже, жени и деца щяха да умрат от ужасна смърт. Докато беше склонен да помага за разбиването на Цин, странният непознат беше полезен; след това човек с такива знания и предвидливост можеше да има една-единствена участ — сигурна и бърза смърт. Лорд Елгин лично щеше да се погрижи, ако се наложи. Защото, докато този загадъчен синеок не бъде накаран да замлъкне веднъж завинаги, всичко благородно беше под заплаха.

Лорд Елгин погледна към хоризонта. Точно над планините Йеншан със свирепа скорост се събираха тежки буреносни облаци. Колкото и невероятно да изглеждаше, нещата като че ли наистина се развиваха точно по начина, предсказан от Рандъл Чен.

Жълто море

3 км от брега на Пей Тан, Китай

1 август 1860 г.

17:00 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 151

Небето потъмняваше и вълнението се засилваше. Огромни купести облаци внезапно се струпаха над китайския бряг, набирайки все повече сила от топлия влажен въздух. В далечината зловещо проехтя гръм и мълнии разцепиха небето, сякаш предсказвайки опасността, която скоро щеше да дойде. Към пет часа следобед небето беше тъмно като нощ и проливният дъжд се изсипа върху флота, хвърлил котва недалеч от Пей Тан. На моменти скоростта на вятъра достигаше 60 възела, почти със силата на тайфун. Един от товарните кораби. „Кишна“, се откъсна от котвата си и се преобърна в бурното море. Потъна ужасно бързо, повличайки със себе си трийсет и шест души.

Лорд Елгин и сър Хоуп Грант останаха на мостика на „Свирепи“, докато бурното море подмяташе тежкия кораб. Двамата не казаха нито дума за предсказанието на Рандъл Чен и се мъчеха да запазят равновесие на подскачащата палуба. Бяха толкова сащисани от внезапно връхлетялата буря, че почти не можеха да мислят за друго, освен за собствения си страх. И двамата познаваха морето и яростта му, но тази буря се бе появила изневиделица и с такава скорост, че се почувстваха така, сякаш нямат контрол върху собствения си живот.