Кристофер Райд - Последната императрица

— Трябва да имам подкрепата на принц Кун — каза тя, давайки си сметка, че това е критичният фактор. Без помощта на брата на императора действията й със сигурност щяха да срещнат съпротивата на другите императорски съветници. — Тогава и само тогава ще говоря със съпруга си за сделка за получаване на руски оръдия.

— Отличен план — отвърна Ли Лиен. — Незабавно ще извикам принц Кун.

— Но дори да имаме оръдията — продължи Цъ Си, — няма гаранция, че ще успеем да победим британците. Генералите ни бяха безсилни да ги спрат въпреки огромното ни числено превъзходство.

— Сякаш синеокият предател знае плановете и стратегията ни. Сякаш има шпионин в самото командване на нашата армия.

— В такъв случай трябва да променим правилата на играта — замислено рече Цъ Си. — Според Сун Дзъ има три начина да спечелиш битка. Първият е със сила. Вторият е с измама. А третият е чрез съюз. — На устните й заигра цинична усмивка. — Дойде време да прибегнем към един древен съюз. Според Манджурския протокол ще поискам закрилата на Сенге Ринчен и монголската армия.

Идеално решение, помисли си Цъ Си. Бъдещето на четиристотинте милиона китайци потенциално щеше да зависи от страстите на монголския господар. Армиите му през последните пет месеца бяха минали през Западна Азия, помитайки всичко по пътя си; твърдеше се, че стигнали чак до границите на Индия. Цъ Си се беше срещала само веднъж с варварския дявол на един банкет в чест на съпруга й преди четири зими. Монголецът беше вулгарен скот, който недвусмислено й показа какви са желанията му относно нея. Твърдоглаво самонадеяно животно, познаващо една-единствена страст — завоевание на всяка цена.

Ако Сенге Ринчен желаеше завоевание, то самата тя щеше да бъде наградата — императрицата с нейните прочути умения да доставя чувствени удоволствия. Това и Манджурският протокол трябваше да са достатъчни причини за него да поведе армиите си в защита на Средното царство и най-големите твърдини по югоизточното крайбрежие — крепостите Дагу. Те бяха единствената преграда между западните нашественици и Пекин. Силите на Ринчен, подкрепяни от тежката руска артилерия, щяха да направят шансовете за защита на Китай значително по-големи. И ако във военните редици на Цин наистина имаше шпионин, издигането на Сенге Ринчен със сигурност щеше да елиминира тази заплаха.

А докато монголските орди се притичват на помощ на Средното царство в момент на нужда, Цъ Си щеше да продължи да гради своята собствена армия. Щеше да се нуждае от значителна военна сила, ако се наложи да унищожи монголския владетел, след като той осигури историческото спасение и съответно стане ненужен. Едно беше сигурно — генералите на Цин знаеха как да се справят с монголите. Единствено британците и онзи загадъчен китайски предател се бяха оказали костелив орех за тях.

Планът наистина беше перфектен.

Британците нямаше да очакват подобен съюз. Могъщите монголи не бяха заставали на страната на всемогъщите Цин от 1644 г., преди повече от две столетия, при свалянето на династията Мин, когато славните манджурски армии и техните съюзници се изсипали от горите на север в равнините на Китай, за да вземат със сила Драконовия трон.

Колкото и отблъскващ да бе за Цъ Си, Сенге Ринчен беше основен елемент в плана й за осигуряване на защитата на Средното царство. Императрицата реши, че ще изпълни своята част — на всяка цена.

Цъ Си се обърна към Ли Лиен.

— Веднага ми донеси перо и императорска хартия. — Думите й бяха забързани. — Намери ми най-бързите коне и конници евнуси в Китай — пет коня и петима ездачи. После иди при наложниците на съпруга ми и намери най-красивата и елегантната от тях. Ще бъде дадена като подарък на Сенге Ринчен заедно с писмото ми, колкото да вкуси китайските удоволствия.

— Както заповядате, Ваше Височество.

— След това кажи на съветниците си да съставят споразумение за руснаците. Наречете го Айгунски договор, на името на сладката ми пралеля. Побързай, Ли Лиен, времето е от значение. Ако искаме да спасим Средното царство от нашествениците, трябва да действаме бързо и проницателно.

Великият евнух сведе глава в кратък поклон и забързано излезе от помещението, следван по петите от двамата си помощници.

Жълто море

40 морски мили западно от Таку, Китай

31 юли 1860 г.

14:02 ч. местно време

Мисия Ездра — ден 150

Бойна флотилия от 173 кораба, над сто от които под британски флаг, беше отплавала от Хонконг с една-единствена цел — да разбие крепостите Дагу, охраняващи устието на река Хай непосредствено до Таку. След това англо-френските сили щяха да установят плацдарм и да се приготвят за стоварване на войски за дългия 130 км марш до Пекин. Армадата беше най-голямата военноморска сила, появявала се някога в Жълто море, и караше повече от 11000 британски и 6700 френски войници.