Кристофер Райд - Последната императрица

Цъ Си се загледа нагоре към великия евнух, чиято бръсната глава разкриваше едва доловима паяжина от вени при слепоочията. Това бе единственият знак за страха, който се надигаше в него. Като се движеше нарочно в полезрението му, Цъ Си огледа внимателно лицето му.

— Нима вече не съм прекрасна за теб? — попита тя.

В огромната зала цареше тишина, докато той обмисляше отговора си.

— Винаги сте прекрасна, императрице. Както утринното небе винаги трябва да има слънце, и аз трябва да имам вас.

Пискливият му, подобен на женски глас подръпна подходящата струна на Цъ Си и за момент тя отново се почувства спокойна.

— Трябва внимателно да обмислите възможностите си — каза Ли Лиен.

Императрицата беше облечена в дълга копринена одежда, наречена чаофу . Тежката проблясваща черна материя беше стегната в кръста, украсена с бродирани летни цветя във всички цветове на дъгата. Символите на Цин сияеха в злато по широките ръкави и корсажа. Китките и докосващите пода поли бяха обшити с кожи на норка. На раменете си императрицата носеше късо наметало, черно и златно отвън и алено отвътре. Лъскавата й коса беше стегната в спретнат двоен кок. Изящни обеци с перли красяха ушите й. Два елегантни наниза от червени мъниста се спускаха от раменете й и се кръстосваха на гърдите, а около шията й имаше красива верижка от матово злато. Тя носеше алено ветрило, което бе наполовина разтворено, така че китайският дракон с петте нокътя, безспорният символ на императорската власт, да се вижда винаги.

Макар и привлекателна, Цъ Си не беше най-красивата жена в дворцовия комплекс. Императорът имаше 3000 наложници и прислужници и като се изключат задължителните династични съюзи, всяка една беше избрана единствено заради външността си. Цъ Си беше дошла в Забранения град шестнайсетгодишна, в качеството си на незначителна „наложница трета класа“. Но майсторското й владеене на любовното изкуство, безграничният й чар, жизненост и безкрайният й късмет, както шушукаха някои, я бяха направили не само любима компаньонка на императора, но и единствената в харема му, която му бе дарила син и наследник — следващият, който щеше да заеме трона на Средното царство.

Беше чакала пет години в двореца, преди да бъде призована в спалнята на Сина на небето, император Сиен Фън. За една жена в Китай, особено между стените на Забранения град, спалнята често беше единственият път към властта и влиянието. Това бе свят, в който към жените се отнасяха предимно с презрение и ги виждаха като две неща — обекти за плътско удоволствие или утроби, раждащи наследници. Онази нощ, както беше обичаят, голото тяло на Цъ Си беше покрито с червен копринен чаршаф и тя бе положена в краката на императорското легло.

От онзи момент могъщото й въздействие върху императора щеше да промени съдбините на Китай. Влиянието на Цъ Си върху Сиен Фън беше такова, че тя не прекарваше нито една нощ отделена от него, когато и двамата се намираха в Забранения град — нещо нечувано за всички две хилядолетия имперско владичество.

Това беше преди шест години.

Императрица Цъ Си се движеше с невероятна грация, чар и целенасоченост. Владееше идеално тялото си. Никога не се препъваше, не мърмореше и не изглеждаше объркана. Често даваше израз на предразположенията си, без да се налага да говори, а когато говореше, думите й винаги бяха стегнати и точни. Мнозина смятаха, че тя е най-добрата любовница в цял Китай, способна да дава такива невъобразими чувствени удоволствия, че в замяна на тях да й бъде изпълнено всяко желание — слух, който тя поддържаше с удоволствие. Отличен познавач на дворцовата политика, Цъ Си беше развила неутолима страст към властта — и което бе по-важното, имаше таланта да я получи.

Ли Лиен беше облечен в традиционното облекло на дворцов евнух — подобна на кафтан роба с много дълги ръкави. Горната половина представляваше бъркотия от злато и пурпур, а долната бе покрита с оранжеви, жълти, зелени и сини щампи. Гледката беше крещящ сблъсък на шарки и цветове, почти болезнена за окото. Евнусите носеха и кръгли островърхи шапки от бамбук, а около кръста си имаха кожен колан; Ли Лиен носеше и златната тока на велик евнух отдясно на катарамата на колана.

Всеки в Пекин познаваше характерното облекло на евнусите и беше добре известно, че те имат значително влияние в двореца. Извън стените ги наричаха „гарвани“ заради високите им гласове и опортюнистичната им природа.

Пет струйки благовонен дим се извиваха към тавана, когато пискливият глас на Ли Лиен наруши тишината.