Кристофер Райд - Последната императрица

Рандъл остана в дзен позата си.

— Прав си, Ли Тан. Абсолютно прав. Западняците и японските дяволи са виновни за злините, стоварили се върху всички ни. И точно затова съм тук. Вие ще бъдете моята армия. Всички вие. — Той обгърна с жест групата войни наоколо. — Засега убихте двама германски мисионери. Това е само началото. Не съм дошъл да ви порицавам за постъпката ви. А за да ви благодаря . И от сега нататък заедно ще избием всеки бял човек и всеки японец в Китай. Всеки мисионер, всеки търговец, всяка западна курва.

Ли Тан неволно се разсмя.

— Невъзможно.

— Имам способността да направя всички ви неуязвими! — извика Рандъл. — Мечове не ще съсекат плътта ви. Куршуми не ще пробият кожата ви. Заедно, с помощта на тази мистична и древна сила, ние можем да завладеем света!

Ли Тан обърна гръб на синеокия китаец в знак на неуважение, но после рязко се завъртя.

— Защо дойде тук? — остро попита той. — Защо при нас? Вие си имате имперската армия. — Той отново се изсмя. — Армия, неспособна да победи дори дребните жълти нашественици на север.

Рандъл отпусна ръце. Не беше впечатлен от сарказма, беше го очаквал.

— Онова не е моята армия — кисело рече той. — Генералите са подкупни. Не слушат. Поражението им в Манджурия е начинът, по който им давам урок. Не предлагам помощ на имперската армия. Абсолютно никаква помощ.

Ли Тан посочи към Рандъл.

— Облечен си в одежди на император, но не си Синът на небето Куан Су.

Драконът с петте нокътя, символът на императорската власт, принадлежеше единствено на императора или съпругата му. Всеки друг, който дръзнеше да го носи, се наказваше със смърт.

— Куан Су вече не управлява Китай. Аз управлявам.

— И кой си ти? — попита Ли Тан.

— Аз съм любовникът и учител на императрица Цъ Си, регент и владетелка на Китай, богинята на Средното царство. — Гласът му премина във вик. — Като неин учител предлагам на всеки от вас слава и неизменна победа над западните нашественици! Предлагам ви да се обучите и да станете неуязвими! Заедно можем да освободим държавата си от чуждестранните дяволи!

— Ловенето на стрели е едно — гневно рече Ли Тан, — но неуязвимостта от куршуми е съвсем друго.

Без да откъсва поглед от синеокия, той отстъпи назад и взе карабината „Краг-Йоргенсен“ от един от хората си. После вдигна оръжието и се прицели в дракона, извезан върху златната роба на натрапника.

Рандъл отново зае позата на богомолка. Ръцете му се задвижиха в плавен ритъм и той издиша дълго и бавно.

Карабината изтрещя.

Куршумът полетя през двора.

Като следеше с лекота проектила, Рандъл вдигна дясната си ръка. Не усети болка, а само удара на 30-калибровия куршум, който улучи дланта му в средата. После нажеженото парче олово просто падна на земята и снегът засъска при допира с метала.

Рандъл вдигна ръка над главата си, за да я видят всички.

По кожата му нямаше дори драскотина.

Тълпата зяпна. Един по един мъжете паднаха на колене пред живия бог, застанал срещу тях. Единствено Ли Тан остана прав, с увиснала челюст, неспособен да повярва на очите си.

Рандъл отново зае дзен позата и погледна към него.

— Можеш да коленичиш, мой млади боецо. Добре се справи.

Сцената в много отношения напомняше на Рандъл за първата му среща с лорд Елгин преди повече от трийсет и осем години. И въпреки това сега той се чувстваше много по-могъщ. Неизмеримо по-могъщ. Наистина беше жив бог — човек, който не бе остарял и с един ден за близо четири десетилетия.

— С подходящото обучение вие също можете да бъдете неуязвими за куршумите и остриетата на западните нашественици — извика Рандъл. — Заедно ще отървем Китай от чуждоземните дяволи и ще освободим страната си от зловредното им влияние. Всички вие ще бъдете водени от моята ръка. Този клан вече няма да се казва „Голям меч“, а от днес нататък ще бъде известен като И Хо Туан, „Обединените в правотата си боксьори“. За всеки от вас, боксьори мои, аз нямам име. Ще ме наричате единствено и само Учителя.

Тук, сред руините на крепостта Шандун, спокойната дрямка на Рандъл най-сетне бе свършила. Той се бе събудил от своя живот на върховни наслади и бе открил Китай насред същински кошмар. Време беше да поеме нещата в свои ръце. Време бе да завладее Азия за доброто на Средното царство. Светът беше негов и той нямаше да спре пред нищо, докато не постигне всичките си цели. Историята щеше да бъде пренаписана и той единствено щеше да насочва хода й.