Колин Грийнланд - Всичко от начало

НЕ СЪМ СИГУРНА, ЧЕ ВИ РАЗБИРАМ, КАПИТАНЕ.

Това беше музей. Музеят на Голямата крачка. Мама ме водеше там като съвсем малка. Винаги отивах право при кучето и маймунката. Бяха в самото начало, при всички ония досадни първобитни неща, които другите деца подминават, за да отидат при фраския изтребител. Беше изложба, диорама, която показваше жестокостите на докапеланските битки. После идваха първите полети с тяхна помощ, първите скокове, някои от нещастните случаи, изчезналите кораби. Там беше изтребителят, катастрофирал кораб, който бяха възстановили, и разни вълнуващи неща за това как сме помогнали на Капела да победи Фраск. И в средата имаше открит към космоса участък, просто кръг гола повърхност, заобиколен от стъклен прозорец, и надпис, че на това място капеланите за пръв път кацнали в слънчевата система.

Пред прозореца имаше и друга диорама. Мъж с голяма плешива глава, облечен по чаршаф и лъскави сандали, който поздравява двама глуповати наглед „астронавти“, както са ги наричали, в тромави стари скафандри. Капеланът висеше във въздуха и се усмихваше. В това имаше нещо смешно, все едно в сцената нарочно бяха допуснали грешка, която човек трябваше да открие.

КАПЕЛАНИТЕ НЕ ГРЕШАТ, КАПИТАНЕ.

Така казваше и татко. Все ми повтаряше: „Стой настрана от еладелдийците, защото донасят всичко на капеланите“. Съветваше ме да се пазя и от перките. Трябваше да го послушам.

ЗАЩО БАЩА ВИ НЕ ГИ Е ХАРЕСВАЛ?

О, татко изобщо не си пада по извънземните. Не му харесваше даже капелана в музея, онзи от диорамата, дето се хилеше като гигантско плюшено мече. Като че ли се канеше да погали астронавтите по главата. А те просто изглеждаха стреснати.

Всъщност, татко беше щастлив на Луната. На нас обаче ни беше тъпо.

КАКВО СЕ СЛУЧИ СЪС СЕСТРА ВИ?

Един ден била във Ведрина и се запознала с момче от Светия гроб на разширената невросфера, което й казало, че повече няма нужда да е въображаема принцеса. Вместо това можела да е частица от Господ.

Не знаех за Господ, но когато му издаде тайната си самоличност, разбрах, че е нещо сериозно. Мама и татко й се караха, но нямаше полза. Анджи беше затънала до шия. Великата мрежа в Небесата. Жакове, уетуер и всичко останало. В крайна сметка, също като всички останали, и тя беше на Луната временно.

Това беше нейният път за бягство. Няколко години преди аз да открия своя.

Табита сърдито въздъхна и се метна върху твърдия нар. После се огледа наоколо в килията. Четири порести мръснорозови стени, бетон. Матова стоманена врата, външна ключалка, без брава. Нито един прозорец. Решетка на вратата и още една на тавана. Зад тях проблясваше обектив на камера. Мръснорозов бетонен таван, биофлуоресцентен пръстен, неработещ. Мръснорозов бетонен под. Нарът представляваше плътна платформа, прилепена към едната стена. В ъгъла — химическа тоалетна, бяла, ожулена и вече смърдяща. Нямаше място за нищо друго.

От стълбището еладелдийците я бяха завлекли в съседна уличка, където я притиснаха към стената и я претърсиха. След като решиха, че не е политическа престъпничка, а поредната избухлива космонавтка, я предадоха на местните власти, което я изпълни с огромно облекчение. Когато се касаеше за канелени, понякога се държаха адски гадно. В участъка „Мирабо“ изобщо нямаше да й обърнат внимание. При еладелдийците хората обикновено изчезваха.

Ченгето, което я арестува, беше пълен киборг за контрол на тълпите. По сивия му визьор проблясваха всевъзможни данни и скриваха имплантите му.

— Джут, Табита, капитан — с механичен глас каза той, докато единственото му око я сканираше и записваше. Беше много висок и лъскав. Аугментираната му длан се протегна, за да я хване за ръката.

Табита се опита да го накара първо да й позволи да се обади в бара.

— Трябва да съобщя на шефа си! Той е вътре. Тъкмо отивах при него, когато ме събориха ония отвратителни гадинки.

Безполезно, разбира се.

Под погледа на еладелдийците ченгето я отведе в края на уличката, където го очакваше партньорът му. Настаниха я помежду си в гравитокара.

Трафикът бе ужасен. По целия път до центъра гладките лица на полицаите премигваха в електронни редове от червени и сини данни, анализи, доклади, жълти мрежи, видеоидентификации, информация по други случаи. Когато изключиха двигателя, Табита чу, че им шепнат далечни гласове. Не разговаряха нито помежду си, нито с нея.

В участъка флегматична сержантка провери картата й в електронно устройство и я взе. Арестувалото я ченге стоеше зад гърба й като истукан с изключен мозък. Представляваше зловеща гледка — с жиците по носа и белтъците на очите, които се виждаха през шлема му. Електронен човек, покорен на волята на напевни гласове от друга звезда, които го ласкаят и напътстват.