Джак Макдевит - Древни брегове

— Не е най-подходящото време — промърмори той на себе си.

— Ще се справиш — окуражи го мъжът до него.

Сериозен глас по радиото го предупреди, че го чака арест.

Макс се спусна на хиляда метра, отне от скоростта и когато приближи на седем километра, спусна задкрилките. Площадката за кацане му изглеждаше не по-голяма от пощенска марка. В следващия момент видя Ротондата и пламъчетата на изстрелите около нея.

За тях се залепи военен хеликоптер. Макс погледна през прозореца от своята страна. Облечен в черна десантна униформа мъж седеше до отворената врата с автомат в скута.

Радиото изпращя:

— C-47 , обърнете назад. Извършвате нарушение.

Върхът бързо се приближаваше. Макс леко намали скоростта на спускане.

Мракът пред носа на самолета бе прорязан от откос трасиращи куршуми.

— Ще стреляме по вас, ако се наложи.

Макс мина в бръснещ полет над рядка горичка, отне още от мощността и усети главния колесник да прави контакт.

Самолетът леко отскочи обратно във въздуха и пак се спусна.

В слушалките му крещяха гласове. В този момент опашният колесник, който също бе с монтирани ски, докосна земята.

Макс изключи. Проблемът при приземяването със ски колесник е, че няма спирачки. Той дори не можеше да използва ривърс. Нямаше никакъв контрол — оставаше му само да чака самолетът да спре от само себе си.

Ротондата се оказа отдясно. Сега вече ясно чуваше автоматни откоси.

— Какво има в края на полето? — поинтересува се доброволният му помощник-пилот.

— Още един кратък полет — отговори Макс.

Минаха край Ротондата. Пасажерите отзад мълчаха. Снегът под тях съскаше.

Самолетът се плъзна между паркинга и два бързо отдалечаващи се от пътя му полицейски джипа. Колелата им изхвърляха сняг.

А пред тях, някъде на границата на видимостта, се намираше пропастта.

Мина му нелепата мисъл да включи двигателите и да се опита да излети или поне да завие наляво и да забие самолета в горичката. Но вече беше късно да направи каквото и да било, освен да изчака края.

Шумът в слушалките му спря.

Макс се сви.

Ските подскочиха по някаква бабуна.

Пропастта се разтваряше. Вече се простираше през целия хоризонт.

Самолетът намали скорост.

И спря…

Над тях прелетя „Блекхоук“.

Макс не виждаше нищо пред себе си.

— Никой да не мърда — предупреди той пасажерите.

— Добро кацане, Макс — поздрави го помощникът.

Той погледна през страничното стъкло, откопча колана, надигна се и за всеки случай провери от другата страна.

— Предостатъчно — промърмори сам на себе си и седна обратно. После запали левия двигател.

— Ей — обезпокои се Скот, — нали ще внимаваш?

— Няма страшно — успокои го Макс. — Този приятел може да направи завой върху монета.

Беше си самата истина. В товарния отсек се разнесоха протести, гласът в слушалките отново се върна, но Макс завъртя самолета в обратна посока и невъзмутимо рулира към Ротондата.

Когато Макс направи маневрата, Гибсън видя открилата му се възможност.

Миг по-късно хората му запълзяха напред под насрещния огън. На левия фланг Андреа видя една кука да излита от пропастта във въздуха и да се забива в земята.

— Самолетът идва насам — съобщи заместникът на Гибсън. Фаровете му осветиха за момент паркинга. Машината наистина се насочваше към групата на Гибсън.

— Виждам. Какво, по дяволите, се опитват да направят тези хора?

Радистът притисна слушалките върху ушите си.

— „Светкавица-две“ чака инструкции — каза той.

— За какво?

Дали да открие огън, Хоръс, какво друго?

— Не, дявол да го вземе. Ония там са се побъркали.

Радистът се вслуша и отново съобщи:

— Хеликоптерите са над върха.

Макс приближаваше внимателно Ротондата. Мракът се разкъсваше от блясъка на изстрели.

Отзад се чу гласът на Аскуит:

— Не може ли малко по-бързо?

После се обади футболният защитник:

— Моментът не е подходящ за предпазливост, Макс.

Подкрепиха го и другите. Макс послушно подаде газ и се насочи право към дупката в оградата — там, където кръстосаният огън беше най-ожесточен. По фюзелажа зачаткаха куршуми и той се опита да си представи гнева на Сейл, когато й върнеше самолета. Един от прозорците в кабината се пръсна на парчета.

Макс стигна до една от купчините пръст и разбра, че по-нататък не може.

— До тук сме — извика той и изключи.

Отзад вече отваряха люка на товарния отсек. Операторът на Бен Марки, висок русоляв младеж на двайсетина години, беше коленичил до отвора и нагласяше оборудването си. Когато се приготви, той включи осветлението и обяви: