Джак Макдевит - Древни брегове

Вземаше завоите внимателно, забелязвайки подсиленото полицейско присъствие по пътя. След малко гората оредя и той излезе на върха. На паркинга имаше само няколко коли.

Ротондата блестеше под лъчите на залязващото слънце. Това създаваше неповторимо настроение. Нещо в извитите форми на контура й му казваше, че нейните създатели са се опиянявали от света такъв, какъвто е бил по тяхно време и какъвто все още беше там, на другата страна. Искаше му се да може да поговори със съществата, дошли от толкова далеч, за да опънат платна под земните ветрове. Струваше му се, че те по някакъв начин бяха предугадили сегашното положение на индианците сиу и им бяха оставили другия свят-гора като дар.

От къщичката на охраната излезе Адам и му махна с ръка.

— Радвам се да те видя, Адам.

— И аз теб, председателю. — Адам понечи да каже още нещо, но се поколеба.

— Какво има? — попита го Уокър.

— Това място не е най-удобното за отбрана. Особено от шепа хора.

— Би ли предпочел да се изтеглим?

— Не — отговори той. — Не намеквам подобно нещо.

Над тях мина хеликоптер, увисна ниско над главите им и от изкопите се разхвърча пръст.

— Въздушно разузнаване — поясни Адам.

Уокър кимна.

— Затворили са пътя за достъп дотук. Не разбрах имаш ли някакви идеи.

— Да поемем ние инициативата. Да не чакаме да ни ударят първи.

— И как би направил това?

Бяха стигнали до къщурката и сега стояха пред вратата.

— Можем да започнем като преградим пътя с няколко дървета. Това поне ще ги забави.

— Пътят се охранява от полиция.

— Знам — отговори Адам.

И Уокър разбра. Полицията не изглеждаше като че ли очаква сериозна съпротива от страна на отбраняващите се. В края на краищата в този край на Америка хората нямаха навик да стрелят един в друг. Така че няколко едновременно проведени акции от засада можеха да прочистят пътя. А един-двама добре разположени снайперисти пък можеха да създадат сериозни неприятности, особено ако достъпът беше затруднен. Може би имаше смисъл да опитат.

— Не — каза той и въздъхна.

— Председателю, не можем просто така да стоим и да чакаме атаката.

— Мислиш ли, че ако убиеш няколко невинни полицаи, това ще промени крайния изход?

Очите на Адам потъмняха от едва сдържан гняв.

— Ако ще поемем отвъд Великата река, поне да вземем някой с нас за компания.

— Не — отсече Уокър, този път по-решително. — Пролеем ли кръв, няма да има спиране, докато не ни избият до един. Предпочитам по-добър изход.

— И как се надяваш да го постигнеш?

— Влязох във връзка с няколко високопоставени наши приятели. Помощта е на път.

— Високопоставени приятели? — усмихна се Адам. — Че откога сиу имат такива приятели?

— Вероятно по-отдавна, отколкото допускаш, Адам. Може би досега просто не си виждал в тези хора наши приятели.

Двамата влязоха на топло. Малкия призрак и Сандра Уайтуинг станаха на крака. И двамата изглеждаха спокойни. Малкия призрак беше малко под трийсетте. Председателят го познаваше добре и не бе спирал да се безпокои за бъдещето му, защото Малкия призрак бе женен с две деца, но нямаше работа. Днес поне това едва ли щеше да даде повод за загриженост.

Сандра… Тя бе идвала веднъж при него за помощ, когато баща й се беше забил с колата си в бензоколонка. Тъмните й очи блестяха и той с изненада забеляза, че е невероятно красива. Интересно как толкова години не бе обърнал внимание на разхубавяването й. Вечно зает със своите грижи. Жалко…

Момичето работеше в ресторант за външни посетители на резервата. Беше чул, че има връзка с бял — дърводелец, електротехник или нещо такова, — живеещ в района на Дяволското езеро. Още нямаше двайсет и една. Мина му мисълта да й нареди да слезе от върха, но прецени, че няма да бъде справедливо както по отношение на нея, така и спрямо двамата й братя. Тя сама бе решила да остане и той нямаше право да й отнема тази привилегия.

Стаичката беше задръстена с оръжие. Главно карабини M16. Поне не можеха да се оплачат от липса на огнева мощ.

— Имаме дори преносим ракетомет — поясни Адам. — Няма да ни победят, преди да са платили жестока цена.

— Кой още е тук? — попита Уокър.

— Уил Пайп, Джордж Фрийуотър и Андреа са в Ротондата. Макс и доктор Кенън още не са си тръгнали, но очаквам скоро да го направят. В момента са ангажирани с посетители.

— Още има посетители? — изненада се Уокър.

— Трима от последното прехвърляне.

Той се отпусна в стола.

— Трябва да обсъдим как ще се отбраняваме.