Джак Макдевит - Древни брегове

Марис Куимби от „Поуст“:

— Господин директор, съгласиха ли се индианците сиу с вашето искане?

Каутър поклати глава:

— Марис, едно постановление на федерален съд не предполага получаването на нечие съгласие. Но за да не оставя въпроса ви без отговор, ще кажа: да, аз съм сигурен, че те ще видят мъдростта в нашите действия. — И той посочи Хенк Милър от „Фокс“ за следващ въпрос.

— Не е ли малко късно да се безпокоим за вирусите? Искам да кажа, че ако там действително има нещо опасно, за нас, то ние можем да сме сигурни, че вече сме го пренесли тук.

— Не смятаме, че има някакви реални основания за тревога, Хенк. В този смисъл действията ни следва да се разглеждат единствено като предпазна мярка.

Когато приключи, той се качи в кабинета си и разпечата бутилката ром, която държеше на скрито в шкафа за канцеларски принадлежности.

Извънредно съобщение на NBC :

Щатски шерифи запечатаха подстъпите към хребета Джонсън тази нощ, очевидно като първа стъпка към изземване на собствеността. Група индианци заявиха, че няма да се подчинят на постановлението на федерален съд, заповядващо им да се махнат оттам. Първо ще ви отведем при Майкъл Пейтман в Белия дом, а след това при Каръл Дженсън в резервата на сиу при Дяволското езеро, Северна Дакота.

Екипът на Дженсън беше получил разрешение да вкара камерите си в Синята сграда, където тя попадна на Уилям Хоук. Репортажът щеше да се излъчва в цялата страна. Да, ако работиш за „Новините в десет“ и говориш от Фарго, това е върхът на твоята слава. Каръл се усмихна окуражително на Хоук, но той не реагира.

— Една минута — предупреди я операторът и донагласи фокуса.

— Нищо повече от естествено поведение, съветник — каза тя. — Започваме, когато светне червената лампичка.

— Добре. — Беше по жилетка от щавена кожа, трикотажна риза и чифт избелели дънки. Изглеждаше й към шейсетте, макар лицето му да бе дълбоко набраздено.

Отново се обади продуцентът от Фарго:

— Както обикновено, Каръл. Дай ни това, което винаги си давала.

— Ще го имаш — успокои го тя.

Щяха да ги включат всеки момент. Операторът вдигна разперена длан, отброи с пръсти оставащите секунди и лампичката светна.

— Аз съм Каръл Дженсън — започна тя. — Намирам се в седалището на племето сиу в техния резерват при Дяволското езеро. Тази вечер с мен е съветник Уилям Хоук, един от водачите на сиу. Съветник Хоук, правилно ли съм ви разбрала, че сте наблюдавали пресконференцията на Агенцията за опазване на околната среда по-рано тази вечер?

— Да, Каръл. — Той се опитваше да скрие загрижеността си, но болката в очите му я издаваше. Каръл се надяваше камерата също да я улови. Искаше хората да почувстват трагедията на човека до нея.

— Как ще реагирате на изявлението на директор Каутър?

— Директорът не може да не е наясно, че не съществува никаква опасност за никого. Никой никога не е виждал нищо да минава през вратата. И аз съм уверен, че никой не приема насериозно слуховете за някакъв невидим. Или каквото и да е то.

— Какво смятате да правите, съветник?

Линиите по лицето му се втвърдиха.

— Няма да им позволим да ни откраднат земята. Тя ни принадлежи и ние ще я браним.

— Означава ли това и чрез сила?

— Ако се наложи. Надявам се да не се стигне дотам.

— Казахте ми в предварителния разговор, че в момента горе е дъщеря ви.

— Точно така.

— Ще й кажете ли да се прибере?

— Тя ще остане редом с братята си, за да защити своето наследство. — Предизвикателството на лицето му бе ясно различимо.

— Нямаме нужда от вас — отсече Адам. — Ти и Макс трябва да си тръгнете сега, докато още е възможно.

— Прав е — плахо се обади Макс. — Нямаме работа тук.

Ейприл тъжно го изгледа.

— Мисля, че всички имаме работа тук. Не стига, че проявихме мързела и имахме глупостта да не образоваме хората за стойността на намереното тук, ами сега ще допуснем и да разрушат Ротондата. Това просто ме… вбесява. Никъде няма да ходя. Мястото ми е тук…

— Можеш ли да стреляш? — прекъсна я Адам. — И би ли стреляла?

— Не — отговори тя. — Няма да убивам никого. Но ще бъда тук. — Сама съзнаваше колко несвързан е отговорът й и очите й се напълниха със сълзи.

— Само ще пречиш.

— Ако искате да се махна, ще трябва да ме хвърлите от скалата — заяви Ейприл.

Макс безпомощно вдигна ръце.