Джак Макдевит - Древни брегове

Въпреки шестте прострелни рани, директорът оживя. Колегата обаче получи куршум в сърцето. Компанията реагира, като назначи допълнителна охрана.

Джеймс Уокър обичаше уединението. Още си спомняше как в детството си бе гледал през прозорците на училищната сграда към заснежената прерия и си бе представял как язди самичък из света отвъд хоризонта. Съзнанието му бе рисувало окъпана от слънчевите лъчи гора, зелени реки и галещи ветрове с аромата на цветя. Пътеки сред тревата, земя, необезобразена от шосета, граници и порутени хамбари.

Той слушаше шума от шетането на жена си Марта в кухнята, откъдето долиташе и тихата музика на радиото. В скута му лежеше разтворена книга, но не би могъл да каже какво е заглавието й. Събитията на хребета ангажираха цялото му внимание и така бе от момента, когато Арки за пръв път бе дошъл да му съобщи за откритието. Сега Арки беше мъртъв, а хората в резервата и из целия район се страхуваха от нощта. Джордж Фрийуотър без никакви усуквания му бе заявил, че нещо се е изтръгнало на воля през вратата.

— Аз специално нямам никакви съмнения — заяви му той.

На масата до прозореца лежеше полуготов пъзел. Казваше се „Планинска слава“ и изобразяваше сив, покрит със снежна шапка връх, издигащ се над гъста гора. Бурен поток скачаше из каменистото си корито. Уокър бе сглобил поне хиляда подобни пъзели през живота си.

Душата му не можеше да намери покой, че за Мини Уакан Ояте няма земя като пейзажите върху кутиите с пъзелите. През целия си живот бе мечтал, че племето сиу някой ден ще си върне загубеното. Не че бе имал някаква идея как би могло да стане това. Но му се струваше, че така е редно и дори само това е достатъчно, за да стане, така че с почти религиозна вяра бе очаквал идването на въпросния ден.

Вместо това над хоризонта бяха надвиснали сенки. Знаеше, че скоро и за него ще падне нощта. Индианците сиу бяха забравили стария начин на живот. Сега при тях идваха белолики земемери и картографираха каквото им падне. Може би точно този факт го нервираше най-много: тези хора така упорито искаха да изяснят всичко и през ум не им минаваше, че гора без своите тайни тъмни места е интересна само за дървосекача.

Но ето че се бе отворил път към звездите. И стълбата към тях беше не къде да е, а точно в земите на сиу. Колко прозорлив се бе оказал Арки — той бе разбрал всичко още в самото начало и го бе предупредил, че Ротондата може да се окаже много, много по-ценна от всичко, което щяха да им предложат в замяна за нея. И може би точно тя щеше да им даде въжделената нова земя.

Пред дома му спря правителствена кола. Уокър въздъхна и проследи с поглед слизането на Джейсън Фльори. С него бяха пристигнали още двама, но те не помръднаха. Фльори бе видимо неспокоен.

Уокър го посрещна на вратата и го придружи до кабинета си.

— Виждам — каза му той, — че не ми носите добри новини.

— Така е — поклати глава Фльори. — Но тези дни за никого няма добри новини.

Племенният председател наля две чашки кафе.

— Е, и какво ни предлагат да правим? — попита той.

— Първо, господин председател, трябва да ви попитам записва ли се нашия разговор?

— Какво значение има това?

— Само ако не се записва, аз ще се чувствам свободен да говоря с вас.

Уокър седна на дивана до госта си.

— Не използвам такива устройства.

— Хубаво. И аз не мислех, че има. — Фльори дълбоко пое въздух. — Просто не знам как да започна.

— Ами нека тогава ви помогна. Вие искате да ни отнемете земята. Отново.

Фльори не каза нищо в продължение на дълго време. Накрая прочисти гърлото си:

— Правителството не мисли, че има избор, сър.

— Да — съгласи се Уокър. — Знам, че не мисли така.

— Нашата официална позиция е, че се решаваме на тази стъпка, за да предотвратим паниката в малките градчета из района и в южна Канада, породена от слуховете, че нещо се е измъкнало на свобода през Ротондата.

— Каква паника? — невинно попита Уокър.

Фльори се усмихна в опит да разреди напрежението. Не успя.

— Истина е все пак, че хората са изплашени, председателю. Не може да не знаете това.

— След няколко дни всичко ще се успокои от само себе си.

— Несъмнено. Въпреки това, имаше един смъртен случай, а и политическото напрежение не спира да нараства. Правителството е без алтернатива — то трябва да предприеме нещо. Така че ще превземе хребета Джонсън и ще поеме временно администрирането на собствеността, докато не се уверим, че обстановката се е стабилизирала.