Джак Макдевит - Древни брегове

Кинг:Струва ми се, че виждам защо това е важно. Но…

Банерман:Лари, ако можем да създаваме изкуствена гравитация, ние сигурно ще можем да намалим, дори да елиминираме, гравитационните ефекти. Добре, ще изрека думата: това е антигравитация. Помисли какво означава подобно откритие за собственика на един дом, например. Ще дам възможно най-банален пример: искаме да преместим онзи диван ли? Ами лепваме му антигравитационния диск и с един пръст го избутваме в съседната стая.

Хоръс Гибсън бе започнал трудовата си кариера като застрахователен агент. В един момент му бе доскучало и тогава постъпи в морската пехота. Там постепенно бе повишен до командир на батальон, спечели Сребърна звезда за войната в Залива и Почетен медал в Йоханесбург. Почетните грамоти, с които бяха отрупани войниците в частите под негово командване, можеха да покрият като тапети стените на дневната му. През 1996 излезе в запаса, опита цивилно превъплъщение като агент по недвижима собственост и изненадващо за себе си издържа почти цяла година. В деня на напускането на армията, една година по-късно, той постъпи в службата на американските шерифи.

За две години се издигна до командир на Групата за специални операции (ГСО). Базирана в Пайнвил, Луизиана, ГСО беше шерифският еквивалент на прословутите отряди на специалните сили.

Хоръс бе обичан от подчинените му. Понеже имаше желание служебното му издигане да продължи из етажите на по-висшето управление, той не жалеше сили, за да осигури изпълнение на възложените му операции с максимален ефект и при минимален риск.

Беше два пъти развеждан. Животът му бе минал на път и без дневен режим, което се бе оказало прекалено много и за двете му бивши съпруги. Имаше двама сина, които (не без известно основание) обвиняваха Хоръс за брачните му неудачи и чиито отношения с баща им бяха доста хладни. Хоръс не бе намерил заместител за липсващото му семейство и поради тази причина работеше до изнемога. Началникът му, Карл Росини, обичаше да подмята, че дори Хоръс има нужда от жена в този живот. Хоръс знаеше, че е така.

Междувременно той далеч не бе аскет и се възползваше от повечето открили му се възможности. С годините това се случваше все по-рядко и по-рядко — резултат не само от застаряването, но и от стесняването на вкуса му. И все пак не беше станал напълно безразличен към плътските наслади, доказателство за което бе сегашната му връзка с Емили Пасенджър — пищна млада жена, — с която се бе запознал на благотворителен прием в полза на библиотеката в Пайнвил. Двамата бяха излезли на вечеря няколко пъти, бяха отишли на няколко мюзикъла и бяха започнали да тичат за здраве заедно. Той обаче бе забелязал известна неохота от нейна страна да развие връзката им в нещо повече и бе отдал това на досегашния си начин на живот. Според него Емили просто не искаше да се превърне в третата жертва.

Това подозрение бе накарало Хоръс да покаже, че е помъдрял и е достатъчно опитомен за домашен уют. Първата стъпка бе да я покани на вечеря у дома си и когато тя изненадващо лесно се съгласи, той ентусиазирано се захвана с приготовленията. Купи два големи котлета и бутилка скъпо шампанско, инвестира в ненужната му до този момент газена лампа, която трябваше да допринесе за създаването на по-интимна атмосфера, и прекара деня в общо почистване. Но само двайсет минути след като бе отворил шампанското, телефонът му иззвъня.

Слабичък брадат мъж гледаше към Пасифика от дома си край Лагуна Бийч. Някъде в далечината товарен кораб пъплеше към хоризонта под прихлупеното небе. Морето беше равно и спокойно.

Имаше някаква неувереност в позата на мъжа и страничен наблюдател би се затруднил да определи накъде е насочено вниманието му. Държеше в дясната си ръка чаша шардоне.

Градът, също като залива, се бе разпрострял пред него. Крайбрежната магистрала беше задръстена с коли. Той погледна часовника си. Последния час го бе правил през няколко минути.

Телефонът иззвъня.

Мъжът се извърна от прозореца и седна пред бюрото си.

— Да?

— Грег? Всичко е задействано.

Във Фарго бе почти два часа.

— Добре. Знаят ли, че идваме?

— Не още. Виж… Имаш ли някакво влияние сред федералните?

— Не бих казал.

— И аз.

Мъжът от Лагуна Бийч вече гледаше самолетните си билети.