Уитли Стрийбър - Сивите

Не смееше да погледне, да помръдне, не смееше дори да диша. Никога не беше изпитвала такъв невъобразим ужас. Почти физически чувстваше как дулото се насочва към нея.

Чу стъпки по алеята, тихи, бързи… после пиукане и недоволно мърморене. Някаква жена. Дистанционното й не беше проработило.

Жената вкара колата си в гаража и вратата започна да се затваря.

Лорън се разплака, изправи се и забърза към къщата — и в този момент колата на Уилкис се появи с ръмжене на алеята.

Тя се обърна и затича, стрелна се покрай кофите за боклук. Някакъв възрастен мъж се сражаваше със счупена порта.

— Повикайте полиции — извика тя, докато бягаше към алеята.

Чу как Уилкис кресна на стареца:

— Не се месете. Аз съм от армията!

Проклятие, той беше с униформа. Нямаше да получи помощ. Отникъде.

Пресече улицата и се шмугна в отсрещната алея. Опита да се скрие между избуялите храсти, надяваше се, че той ще я подмине.

След секунди го видя да излиза от алеята. Беше прибрал оръжието. Дишаше тежко. Огледа улицата, после отсрещната алея. Задържа очите си върху гъсталака. Гледаше точно към нея, но очевидно не я виждаше.

После извади пистолета и го насочи към храсталака. Лорън се приготви да бяга. Ударникът щракна — и тя замръзна. Стисна зъби, бореше се с подтика да излезе на открито като подплашен фазан. Той се опитваше да я накара да помръдне, да се издаде. Подозираше, че се крие тук.

Накрая Уилкис затъкна пистолета под якето си и се отдалечи.

Малко по-късно тя чу изръмжаването на колата му. Премести се по-навътре в алеята и пропълзя зад някаква барака. Нямаше начин да я видят от улицата. Обади се на Тед по мобилния.

— Хей, къде изчезна?

— Теди, любими, слушай внимателно. Изчезни. Не стъпвай повече в апартамента ми. Никога, за нищо, по никакъв повод.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Тед, разбирам какво си мислиш. Но си в огромна опасност, разбери! Не стъпвай дори в квартала.

— Лорън?!

— Не те зарязвам, предупреждавам те. Наистина огромна опасност, Тед. Свързано е с работата ми и съм изключително сериозна. Може да те измъчват, да те убият. Забрави за мен и продължавай живота си.

Стана й толкова мъчно, че стисна зъби, за да не се разплаче.

— Лорън, какво става?

Тя преглътна сълзите си.

— Къде си сега? Вкъщи ли? Не, недей да ми казваш! Не трябва да питам, не и по този телефон. Виж, можеш да помогнеш и на двама ни. Отиди до военновъздушната полиция. Кажи им, че полковник Уилкис ни е заплашил с оръжие. И двамата.

— Не може да бъде!

— Може. Даже стреля по мен.

— Господи!

Но военновъздушната полиция нямаше да може да помогне. Те нямаха право да се месят в строго секретна операция като нейната. Щяха да засипят Тед с безброй въпроси, на които той нямаше как да знае отговора, и вероятно в крайна сметка щеше да се изправи пред самия Уилкис.

— Не, сбърках. Не ходи при военновъздушната полиция. Върни се в базата си и се занимавай с твоите си неща. Ще те оставят на мира.

— Лорън, обичам те.

— О, Тед, не е вярно. Може би щеше да ме обикнеш, но това все още не се е случило, защото зарязвам мъжете, преди да стане, именно заради ситуации като тази. Послушай ме. Довери ми се и ме послушай.

Тишина.

— Тед, обещай!

— Не можеш да ми кажеш нищо, нали?

— Нищичко. — Тя затвори, облегна се за миг на стената на бараката, после тръгна.

Стигна до следващата улица и я пресече. Продължи все така бързо. Влезе в един супермаркет и се помота — оглеждаше кафе машините и компактдисковете, далече от предната част на магазина.

Полковник Уилкис сто на сто бе получил разрешение, дори задача да я убие, за да унищожи риска от изтичане на информация. Всъщност той никога не би извадил пистолета си, ако не беше напълно сигурен, че ще му се размине.

Внезапно си спомни една история, която й беше разказвал Анди. Навремето й се беше сторила чиста измислица — от онзи тип, които се разказва на по бира. Сега вече разбираше, че разказите за експертите по декодиране, които били лоботомизирани преди пенсия, колкото и невероятно да звучаха, са били скрито предупреждение.

Анди се беше измъкнал, защото беше оценил ситуацията в мига, в който беше видял какво става. Беше избягал и сигурно имаше план за спасение, подготвен точно за такива случаи.

Лорън обаче нямаше подобен план, а вероятността, че ще оцелее достатъчно дълго в тази ситуация, беше направо нулева. Не бе получила специализирана оперативна подготовка. Освен основните техники за нападение и защита и обучението по стрелба, които беше усвоила в Лакланд, не владееше други бойни умения.