Айзек Азимов - Пътят на марсианците

Мъжът точно пред Марк се бе облегнал на бейзболна бухалка. Друг подхвърляше топка във въздуха и я хващаше. Мнозина от останалите носеха ръкавици.

Смешно, помисли си Шефийлд, Марк се е приземил точно по средата на игрище.

Марк вдигна поглед и го видя. Той възбудено извика:

— Добре, питайте него. Хайде, питайте го. Д-р Шефийлд, не е ли имало предишна експедиция на тази планета и не са ли загинали всички мистериозно?

Шефийлд опита да отвърне: „Марк, какво правиш?“. Но не можа. Когато отвори уста, оттам се разнесе само стон.

Мъжът с бухалката попита:

— Истината ли казва момчето, господине?

Шефийлд се хвана за парапета с потни длани. Лицето на мъжа като че ли потреперваше. Имаше дебели устни и малки очички, потънали под четинести вежди. Потреперваше много опасно.

После трапът се приближи към него и се завъртя около главата му. Внезапно земята се оказа в ръцете му и усети студена болка в скулата си. Шефийлд се отказа да се съпротивлява и отново изпадна в безсъзнание.

Вторият път се свести не така болезнено. Сега беше на легло и над него се бяха надвесили две замъглени лица. Дълъг, тънък предмет пресече линията на видимостта му и някакъв глас, който едва се чуваше над бученето в ушите му, каза:

— Сега ще дойде на себе си, Саймън.

Шефийлд затвори очи. Някак си изглежда осъзнаваше факта, че целият му череп е бинтован.

Полежа неподвижно за малко, като дишаше дълбоко. Когато отново отвори очи, лицата над него се бяха прояснили. Едното от тях бе кръглото лице на Нови, с малка, професионално сериозна бръчка между очите. Тя изчезна, когато Шефийлд каза:

— Здравей, Нови.

Другият мъж беше Саймън, стиснал зъби и разгневен, и все пак в очите му като че ли се забелязваше някакво задоволство.

— Къде сме? — попита Шефийлд.

— В космоса, д-р Шефийлд — студено отвърна Саймън. — От два дена сме в космоса.

— От два дена… — разшириха се очите на Шефийлд.

Нови се намеси.

— Получил си лоша контузия, почти фрактура, Шефийлд. Успокой се.

— Ами, какво е станало… Къде е Марк? Къде е Марк?

— Спокойно. Успокой се. — Нови сложи ръце на раменете на Шефийлд и го натисна надолу.

— Момчето ви е в ареста — отвърна Саймън. — В случай, че искате да знаете защо, той съзнателно предизвика бунт на борда на кораба и по този начин постави в опасност безопасността на петима души. Почти бяхме изолирани във временния си лагер, тъй като екипажът искаше да тръгне незабавно. Той ги убеди, капитанът де, да ни вземат.

Шефийлд се опита да свали задържащата го ръка на Нови от едното си рамо. Онзи неясен спомен за Марк и мъжа с бухалката. Марк казваше:

— … всичките хиляда души са мъртви…

Психологът се приповдигна на лакът с огромно усилие.

— Виж, Саймън, не знам защо го е направил Марк, но нека разговарям с него. Ще разбера.

— Не е необходимо — отвърна Саймън. — Всичко ще се разбере на процеса.

Шефийлд се опита да свали задържащата го ръка на Нови от едното си рамо.

— Но защо да го правим официално? Защо да намесваме Бюрото? Можем да решим въпроса помежду си.

— Точно това възнамеряваме да направим. Според законите на космоса, капитанът е овластен да председателства процеси за престъпления и простъпки в дълбокия космос.

— Капитанът. Процес тук? На борда на кораба? Саймън, не му позволявайте да го направи. Това ще бъде убийство.

— В никакъв случай. Ще бъде честен и истински процес. Напълно съм съгласен с капитана. Дисциплината изисква процес.

— Виж, Саймън — неспокойно рече Нови, — иска ми се да не го правиш. Той не е във форма да го понесе.

— Много зле — каза Саймън.

Шефийлд продължи:

— Но ти не разбираш. Аз отговарям за момчето.

— Напротив, разбирам — възрази Саймън. — Точно затова те чаках да се върнеш в съзнание. Ти ще бъдеш изправен на процеса заедно с него.

— Какво!

— Ти си напълно отговорен за действията му. Конкретно, ти си бил с него, когато е откраднал въздушния катер. Екипажът те е видял на вратата на кабината на катера, докато Марк е подклаждал бунт.

— Но той ми строши черепа, за да вземе катера. Не разбираш ли, че това е акт на сериозно разстроен мозък? Не може да бъде подвеждан под отговорност.

— Ще оставим капитана да реши, Шефийлд. Остани с него, Нови — обърна се да си тръгне той.

Шефийлд призова цялата сила, която можеше да събере.

— Саймън — извика той, — правиш това, за да ми върнеш за урока по психология, който ти дадох. Ти, ограничен… дребнав…