Айзек Азимов - Пътят на марсианците

Усмивката на Вернадски изчезна. Той сухо попита:

— Ти знаеш данните за всички планети, а, приятел?

— О, не. Не бих могъл. Не мисля, че всички са проучени. „Наръчникът на планетните кори“ на Бишун и Спенглоу изрежда данни само за 21 854 планети. Знам всички тях, разбира се.

С определено чувство на изпразненост, Вернадски рече:

— Млади има по-равномерно разпределение на елементи, отколкото се среща обикновено. Кислородът е малко. Засега средната ми цифра е 42,113. Същото се отнася за силиция — 22,722. Тежките метали са десет до сто пъти по-концентрирани, отколкото на Земята. Това не е просто местен феномен, тъй като цялостната плътност на Млади е с 5% по-висока, отколкото на Земята.

Вернадски не беше сигурен защо казва всичко това на момчето. Чувстваше, че е отчасти, защото бе добре да намери някой, който да го слуша. Човек става самотен и разстроен, когато няма никой от собствената му област, с когото да разговаря.

Той продължи и лекцията започна да му доставя удоволствие.

— От друга страна, по-леките елементи са също по-добре представени. Океанските вещества са предимно натриев хлорид, както и на Земята. Океаните на Млади съдържат прилично количество магнезиеви соли. А да вземем това, което наричат „редки леки“. Това са елементите литий, берилий и бор. Те са по-леки от въглерода, всички те, но се срещат извънредно рядко на Земята, а на практика и на всички планети. Млади, от друга страна, е доста богат на такива елементи. Трите възлизат почти на четири десети от един процент от кората в сравнение с около четири хилядни на Земята.

Марк дръпна химика за ръкава.

— Имате ли списък с данните за всички елементи? Може ли да го видя?

— Предполагам, че да. — Той извади сгънат лист хартия от джоба си.

Усмихна се, когато Марк взе листа и каза:

— Не публикувай тези данни преди мен.

Марк погледна към тях веднъж и върна листа.

— Прегледа ли го? — изненадан попита Вернадски.

— О, да — замислено отвърна момчето. — Прочетох го целия. — Той се обърна на пети и се отдалечи, без да каже нито дума на раздяла.

Последните проблясъци на Лагранж I изчезнаха под хоризонта.

Вернадски погледа напрегнато след Марк и сви рамене. Той издърпа нуклеометъра си от земята и тръгна след него, насочвайки се обратно към палатките.

Шефийлд беше умерено доволен. Марк се справяше по-добре, отколкото очакваше. Във всеки случай, той почти не разговаряше, но това не беше много сериозно. Поне проявяваше интерес и не се цупеше. И не избухваше.

Вернадски дори каза на Шефийлд, че предишната сутрин Марк е разговарял с него съвсем нормално, без повишен тон и от двете страни, за анализите на планетната кора. Вернадски малко се бе позасмял, като каза, че Марк знаел анализите на двайсет хиляди планети и някой ден би искал момчето да му ги повтори, само за да види колко време ще му отнеме.

Самият Марк не беше споменавал за това. Всъщност, той прекара сутринта в палатката си. Шефийлд надникна и го видя на леглото, втренчен в краката си, а после го остави със самия себе си.

Шефийлд чувстваше, че това, от което момчето действително има нужда, е ясна представа за самия себе си. Наистина ясна представа.

Засега нямаше никакви резултати. Цял месец — нищо. Родригес държеше твърдо срещу каквато и да било инфекция. Вернадски отричаше напълно хранително отравяне. Нови клатеше глава с решително възражение при предположението за нарушен метаболизъм.

— Къде са доказателствата? — постоянно питаше той.

В края на краищата всички физични причини за смъртта бяха елиминирани по силата на становището на специалистите. Но мъжете, жените и децата бяха измрели. Трябваше да има причина. Можеше ли да е психологична?

Беше си направил шега със Саймън преди да дойдат тук, но сега бе крайно време да се отнесе сериозно към въпроса. Възможно ли бе заселниците да са се самоубили? Защо? Човечеството беше колонизирало десетки хиляди планети, без умствената стабилност на хората да е нарушена сериозно. Всъщност, самоубийствата, както и случаите на психоза, бяха по-чести на Земята, отколкото където и да било другаде в Галактиката.

Освен това, селището отчаяно бе молило за медицинска помощ. Те не бяха искали да умрат.

Личностни разстройства? Нещо характерно за групата? Достатъчно, че да причини смъртта на повече от хиляда души? Малко вероятно. А и как можеха да се открият каквито и да било доказателства? Мястото на селището беше претърсено за филми и документи, дори най-незначителни. Нищо. Едно столетие влага не беше оставило никакви документи.