Айзек Азимов - Пътят на марсианците

Собствените дрехи на Санков бяха марсианско производство, удобни и чисти, но вече отдавна старомодни. Лицето му беше набръчкано, косата чисто бяла, а адамовата му ябълка се движеше, когато говореше.

Земянинът беше Майрън Дигби, член на Общото събрание на Земята. Санков беше комисар на Марс.

— Всичко това ни нанася силен удар, представителю — заяви Санков.

— То нанася силен удар и на повечето от нас, комисарю.

— Хм-хм. Тогава не съм в състояние честно да кажа, че мога да го разбера. Естествено, ясно ви е, че не мога да вникна в земните порядки, само защото съм роден там. На Марс се живее трудно, представителю, и вие трябва да го осъзнаете. Необходимо е много кръстосване на космоса, само за да ни бъде доставена храна, вода и суровини, та да можем да преживеем. Не е останало много място за книги и нови филми. Даже видеопрограмите стигат до Марс с цял месец по-късно, когато Земята е в конюнкция, и дори тогава никой няма много време за слушане.

В офиса ми се получава седмично резюме на филмите от „Планетари Прес“. Обикновено нямам време да му обърна внимание. Може би ще ни наречете провинциалисти и ще бъдете прав. Когато се случи нещо подобно, единственото, което можем да сторим, е безпомощно да се гледаме един друг.

— Сигурно не искате да кажете, че хората ви на Марс не са чули за кампанията на Хайлдър срещу разхитителите — бавно каза Дигби.

— Не, не мога да кажа точно това. Има един млад боклукчия, син на мой добър приятел, загинал в космоса — неуверено се почеса отстрани по врата Санков, — чието хоби е да чете материали за земната история и подобни неща. Той хваща видеопредавания, когато е в космоса, и е слушал онзи човек, Хайлдър. Доколкото разбирам, това е била първата реч на Хайлдър срещу разхитителите.

Младежът дойде при мен да ми каже. Естествено, не го приех много насериозно. Известно време след това преглеждах филмите на „Планетари Прес“, но за Хайлдър и за това, което го е направило да изглежда толкова забавен, не се споменаваше много.

— Да, комисарю — рече Дигби, когато започна, всичко това приличаше на майтап.

Санков протегна настрани от бюрото си чифт дълги крака и ги кръстоса в глезените.

— Струва ми се, че все още си е така. Какъв е доводът му? Изразходваме вода. Опитал ли се е да хвърли поглед на някои изчисления? Имам ги тук всичките. Донесоха ми ги, когато пристигна този комитет.

Изглежда, че Земята има шестстотин и четирийсет милиона кубични километра вода в океаните си и всеки кубичен километър тежи близо три милиарда тона. Това е много вода. Ние използваме за космически полети част от това количество. Тласъкът е предимно в гравитационното поле на Земята, което означава, че изхвърлената вода се връща в океаните. Хайлдър не включва това в сметката. Като казва, че се разхищават милион тона вода на полет, той лъже. Всъщност е по-малко от сто хиляди тона.

Да предположим сега, че правим петдесет хиляди полета на година. Не е така, разбира се, не са даже и хиляда и петстотин. Но да речем, че са петдесет хиляди. Взимам под внимание, че с времето ще има значително увеличение. При петдесет хиляди полета, всяка година в космоса ще се загубва един и половина кубичен километър вода. Това означава, че след милион години, Земята ще загуби четвърт процент от цялото си налично количество вода!

Дигби протегна ръце с дланите нагоре и ги остави да се отпуснат.

— Комисарю, в своята кампания срещу Хайлдър „Междупланетни сплави“ използва подобни изчисления, но не можете да победите една невероятна, изпълнена с емоция енергия, само със студена математика. Този човек, Хайлдър, измисли име — „разхитители“. Бавно превърна това име в колосален заговор — банда брутални печалбари ограбват Земята за собствената си незабавна изгода.

Обвини правителството, че ги крие, Събранието — че се управлява от тях, пресата — че е тяхна собственост. За съжаление, всичко това не изглежда абсурдно на средния човек. Той знае отлично какво могат да причинят на земните ресурси разни егоисти. Знае какво е станало със земния нефт през Периода на бедите например, и как е бил унищожен хумусът.

Когато фермерите търпят суша, не ги е грижа, че количеството загубена при космически полети вода е само нищожна капчица, щом се касае за целия воден запас на Земята. Хайлдър им дава кого да винят и това е възможно най-голямата утеха в бедата. Няма да се откажат от нея заради някакви си изчисления.

— Точно това ме озадачава — призна Санков. — Може би е защото не знам как стават нещата на Земята, но ми се струва, че там няма толкова фермери, които да търпят суша. Доколкото успях да разбера от резюметата на новините, тези хора на Хайлдър са малцинство. Защо Земята тръгва с неколцина фермери и смахнати, които ги подстрекават?