Айзек Азимов - Пътят на марсианците

— Ял съм повече, отколкото си мислиш. Спомняш ли си онези моркови, които донесох веднъж?

— Е, с какво бяха чак толкова чудесни? Ако питаш мен, добре опеченото протобрашно е много по-вкусно. А и по-здравословно. Просто изглежда, че сега е модерно да се разговаря за пресни зеленчуци, защото увеличават налозите за онези хидропонни градини. След време, всичко това ще отмине.

— Не мисля така — възрази Лонг. — Във всеки случай не и от само себе си. Хайлдър навярно ще бъде следващият координатор и тогава нещата могат наистина да се влошат. Ако намалят и доставките на храни…

— Е, тогава — извика Риос, — какво ще правим? Пак казвам — да си я вземем! Да си вземем водата!

— А аз казвам, че не можем да го направим, Марио. Не виждаш ли, че това, което предлагаш ти, е пътят на Земята, пътят на земяните? Опитваш се да упорстваш за пъпната връв, която свързва Марс със Земята. Не можеш ли да се освободиш от нея? Не можеш ли да видиш пътя на марсианците?

— Не, не мога. Ти ми кажи.

— Ще го направя, ако слушаш. Когато мислим за Слънчевата система, за какво си мислим? За Меркурий, Венера, Земята, Луната, Марс, Фобос и Деймос. Ето — седем тела, това е всичко. Но те представляват 1% от Слънчевата система. Ние, марсианците, сме точно на ръба на другите 99%. Там навън, в посока обратна на Слънцето, има невероятно количество вода!

Другите зяпнаха.

Суенсън неуверено каза:

— Имаш предвид пластовете лед на Юпитер и Сатурн ли?

— Не конкретно тях, но ще признаеш, че това е вода. Повече от хиляда километров пласт вода е много вода.

— Но целият е покрит със слой амоняк или… или с нещо друго, нали? — попита Суенсън. — А и не можем да се приземяваме на по-големите планети.

— Зная — кимна Лонг, — но не съм казал, че това е отговорът. По-големите планети не са единствените обекти там. Ами астероидите и спътниците? Веста е астероид с диаметър триста и двайсет километра и е само едно голямо парче лед. Една от луните на Сатурн представлява предимно лед. Какво ще кажете за това?

— Никога ли не си бил в космоса, Тед? — попита Риос.

— Знаеш, че съм бил. Защо питаш?

— Естествено, знам, че си бил, но все още приказваш като земянин. Помислял ли си за разстоянията? Средният астероид е най-близо на сто деветдесет и два милиона километра от Марс. Това е два пъти повече от маршрута Венера-Марс и знаеш, че почти никой лайнер не го изминава на един път. Обикновено спират на Земята или на Луната. Най-после, колко дълго очакваш някой да остане в космоса, човече?

— Не знам. Ти какво ще кажеш?

— Сам знаеш. Не е необходимо да ме питаш. Шест месеца. Има го в наръчниците. След шест месеца, ако още си в космоса, ставаш обект на психотерапията. Нали, Дик?

Суенсън кимна.

— И това са само астероидите — продължи Риос. — От Марс до Юпитер са петстотин двайсет и осем милиона километра, а до Сатурн са хиляда сто и двайсет милиона. Как е възможно някой да се справи с такова разстояние? Да предположим, че поддържаш стандартна скорост или дори, че стигнеш до двеста киломили в час. Това ще ти отнеме — чакай да видим, като вземем под внимание времето за ускорение и намаляване на скоростта — около шест-седем месеца, за да стигнеш до Юпитер и близо година, за да стигнеш до Сатурн. Разбира се, теоретично, можеш да вдигнеш скоростта до милион и шестстотин хиляди километра в час, но откъде ще вземеш вода, за да го направиш?

— Бре — каза един тънък гласец, свързан с изцапан нос и кръгли очи. — Сатурн!

Дора се изви на стола си.

— Питър, марш обратно в стаята си!

— О, мами.

— Недей ме „мамосва“. — Тя се приповдигна от стола си и Питър изчезна.

— Хм, Дора, защо не му правиш компания за малко — предложи Суенсън. — Трудно е да се съсредоточи върху домашното си, когато всички ние разговаряме тук.

Дора упорито се намуси и остана на мястото си.

— Ще остана при вас, докато не разбера какво е замислил Тед Лонг. Веднага ви казвам, че не ми харесва как звучи.

— Е, Юпитер и Сатурн нямат значение — нервно каза Суенсън. — Сигурен съм, че Тед не разчита на тях. Но какво ще кажете за Веста? Можем да стигнем дотам за десет-дванайсет седмици и още толкова на обратно. Диаметърът й е триста и двайсет километра. Това са шест милиона и четиристотин хиляди кубични километра лед!

— И какво от това? — попита Риос. — Какво ще правим на Веста? Ще копаем леда ли? Ще инсталираме минни съоръжения? Знаете ли колко време ще ни отнеме това?

— Говоря за Сатурн, не за Веста — отвърна Лонг.

Риос се обърна към някаква невидима публика.