Клиффорд Саймак - Проектът

— Не е нещо ново да играеш ролята на Господ — каза Джеймс. — Не само в човешката, но и във вселенската история много пъти са си позволявали да играят ролята на Бог. Най-скандалният пример е онази раса, на която се натъкна Ърни. Нали си спомняте? Преди няколко години.

— Онези — заговори Хърб, — които създаваха светове и ги населяваха със създания, родили се в собственото им въображение?

— Да, тъкмо те — каза Джеймс. — Но световете са логични. Не няколко клечки, купчина тиня и магическо заклинание, измърморено над тях. Световете на онази раса са добре конструирани. Налице са всички фактори, които трябва да влияят върху създаването на някоя планета. В тях нямаше нищо фалшиво. Всичките съставни части, чудесно вписани в общата конфигурация. И създанията, с които ги населяват, също са логични — някакви умопомрачителни биологични измишльотини, които обаче функционират доста добре.

— Да, зная — потвърди Хърб. — А какво се получава после? Всеки свят става огнище на стрес, жива лаборатория, чието население бива подлагано на най-разнообразни опити, сблъсква се с най-различни ситуации, които трябва да преодолее, за да оцелее. Мислещи същества, използвани като опитни зайчета. Вероятно се получава много информация и редица социални проблеми биват проучвани в дълбочина, ала на населението на планетата хич не му е лесно. И всичко това се върши съвсем хаотично.

— Може би има някаква цел — предположи Джанет. — Забележете — аз не защитавам подобни действия, но смятам, че вероятно съществува някаква организираща цел. Може би не такава, каквато ние бихме приели за убедителна, но…

— Не съм много сигурна — прекъсна я Ан. — Склонна съм да се съмнявам в това. Сигурно съществува, обезателно трябва да съществува съвкупност от универсални етични принципи. Навсякъде в пространството и времето трябва да има неща, които се приемат за правилни, и други, които са погрешни. Не можем да извиняваме порочните постъпки на някоя порочна порода същества с единствения мотив, че съществата са порочни и това е заложено в тяхната природа.

— Това е спор — подчерта Джеймс, — който може да продължава вечно.

— Успя ли Ърни да установи координатите на онази раса — боговете, сътворяващи планети? — попита Мардж.

— Не ми се вярва — отвърна Хърб. — Връща се там няколко пъти, извърши редица наблюдения. У него се разви някакъв патологичен интерес към световете, сътворени от онази раса. Ала накрая реши, че не достига до нищо наистина интересно и се отказа.

— Извадил е късмет, че е успял да се измъкне — рече Джеймс. — Понякога тези преживявания стават така опияняващи, че отново и отново сме въвличани в тях — точно както Мери бе привлечена към Рая.

— Все си мисля за едно от тях — изрече замислено Ан, — за онзи компютър, изпаднал в старческа немощ, на който Бетси се натъкна по погрешка преди няколко години. В едно от онези кълбовидни струпвания, разположени точно над галактичното ядро. Компютърът все още държи под команда огромна система от твърде загадъчни машини с неизвестно предназначение. Част от тях очевидно вече започват да се развалят, защото никой не ги поддържа. Бетси не успя да разбере каква функция изпълняват тези машини. Цялата планета си е истинска мистерия. Там някога очевидно е имало мислещи биологични същества, но Бетси не знае дали те са построили машините. Сега от биологични форми на живот няма и следа, а ако въобще нещо е останало, то се крие някъде.

— Бетси продължава да работи по този въпрос — напомни Ан.

— И сигурно ще продължи още доста време — добави Хърб. — Ватикана проявява специален интерес към компютъра-старец. Те искат да знаят начина и причините, поради които компютрите изпадат в старческа немощ. Никой не го казва открито, но сигурно имат предвид Негово Светейшество.

— Папата не е достатъчно остарял — отбеляза Мардж. — Никой не би го заподозрял в старческа немощ.

— Все още не е — отвърна Джеймс. — Той е истински младенец. Но все ще му дойде времето и на него. След около милион години, или нещо подобно. Подозирам, че Ватикана е способен да мисли един милион години напред.

— Ватикана не може да просъществува милион години — заяви Ан.

— Хич и не се обзалагай за това — предупреди я Хърб. — Роботите са най-упоритото нещо във Вселената. Те не отстъпват, не се предават. Тези от Ватикана се развиват така бързо, че даже и не си задават подобен въпрос. След един милион години вероятно ще държат цялата Галактика буквално на дланта си.