Клиффорд Саймак - Проектът

Непрекъснато пристигаха все нови и нови. Някои се издигаха над повърхността и падаха върху онези, които го бяха обкръжили, други се покатерваха върху втория ред, сякаш бяха бетонни блокове, издигани от невидим зидар, решил да издигне стена около мъжа. Кубовете се извисяваха над него, непрекъснато прииждаха нови и нови, той бе замаян от невъобразимия калейдоскоп от багри, докато уравненията бягаха, проблясваха и непрекъснато меняха формата си. За миг му се стори, че те вече не желаеха да общуват с него, че нетърпяща отлагане причина ги е накарала да се съберат заедно, за да разрешат тежък и сложен проблем. Уравненията придобиха небивала сложност, диаграмите се виеха в танц.

След това всички те се сгромолясаха върху него. Стената, която го заобикаляше, се огъна и връхлетя отгоре му. Той изкрещя, обзет от ужас, ала когато те го докоснаха, ужасът изчезна и бе обхванат от изумление — така велико, че можеше да се равнява на цяла Вселена. Тенисън не се почувства смазан под тежестта на уравненията. Нищо не му се случи, освен че стоеше в центъра на купчината кубове, които се бяха изсипали върху него. Стърчеше, без въобще да бъде наранен, сред многоцветно море от пихтия. За момент изпита страх, че или ще се удави, или ще се задуши, защото в тази плътна, пихтиеста маса не можеше да има въздух. Ноздрите, устата и гърлото му щяха да се напълнят с пихтия, която щеше да попадне в дробовете му…

Ала това не се случи. Той не изпитваше никакви затруднения. За миг се напрегна, за да изплува извън пихтиестата маса, да достигне повърхността й, където имаше въздух за дишане. После престана да полага усилия, защото по някакъв неведом начин разбра, че нито му е необходим въздух, нито ще се удави. Уравненията от кубове го подкрепяха и сред тях не можеше да му се случи нищо лошо. Те не му бяха казвали нищо, но той знаеше. Беше останал с впечатлението, че е приел това послание чрез протекла по странен начин осмоза.

Уравненията непрекъснато продължаваха да се движат около него, някои се виеха, други преминаваха през тялото му, оставаха там — тъкмо в този миг му се стори, че най-сетне е разбрал: той се бе превърнал в уравнение както всички останали. Чувстваше как уравненията текат през него и навсякъде около него, някои от диаграмите се събираха в едно и изградиха къща със сложна конструкция, предназначена за него. Той се разположи в нея, без да знае какво представлява, ала в този миг беше напълно доволен от съществото, в което се беше превърнал.

Изследователите се бяха събрали да пият кафе.

— Какво става с Мери? — попита Ан Гътри.

— Изглежда никой не знае — отвърна Джеймс Хенри. — Поне никой не говори за нея.

— Никой ли не е ходил да я види? — полюбопитства Ан.

— Аз ходих — каза Хърб Куин. — Успях да вляза само за миг. Тя изглежда спеше.

— Под въздействие на някакво успокоително — добави Джанет Смит.

— Сигурно — съгласи се Хърб. — Сестрата веднага ме накара да изляза. Не допускат никакви посетители.

— Бих се чувствала по-добре — подхвана Ан, — ако за нея се грижеше стария доктор. Този, новият, нещо не ми се нрави.

— Тенисън ли?

— Да, Тенисън.

— Смятам, че грешиш — заяви Джеймс Хенри. — Струва ми се, че е свестен човек. Разговарях с него преди няколко седмици.

— Но ти не знаеш дали наистина е добър като лекар.

— Не, никога не съм ходил при него.

— Преди известно време ме болеше гърлото — намеси се Мардж Стрийтър. — Отидох при него и той бързо ме излекува. Приятен човек. С него лесно се разговаря. А стария доктор понякога беше доста кисел.

— Така е — съгласи се Хърб. — Не се грижеше за мен и това адски ме дразнеше.

— Не ми харесват историите, които се разпространяват, Мери — заяви Ан.

— Те не се нравят на никого от нас — потвърди Хърб. — Във Ватикана винаги се носят разни клюки. Не вярвам на нищо, което чуя.

— Сигурно нещо се е случило — предположи Джанет. — Нещо доста ужасно. Всеки от нас някога е преживявал шок. Това е напълно възможно.

— Ала бързо се съвземахме — напомни Хърб. — За ден-два.

— Мери остарява — каза Ан. — Може би вече не бива да се занимава с тази работа. Трябва да се поотпусне. Нейните клонинги вече порастват. Те биха могли да поемат работата й.

— Тези клонинги ме дразнят — обади се Мардж. — Зная, че в клонирането има смисъл, то е възприето навсякъде по планетите от земен тип в Галактиката. И все пак, тръпки ме побиват, като си мисля за това. Всеки, който се е занимавал с клониране, започва да си мисли, че е Господ. Всичко това е противоестествено.