Клиффорд Саймак - Проектът

— Никога не успявах да го разгледам добре — потвърди Тенисън. — Винаги оставаше скрит. Знаех, че в него има много неща, които не виждах.

— Тогава ела с мен и ги виж.

— А ще ги разбера ли?

— Не, не съм сигурен дали ще ги разберем. Но ако сме заедно, ще бъде по-добре, отколкото ако отиде всеки сам.

— Изкушаваш ме, Шептящи. Да рискувам ли с теб?

— Няма риск, приятелю. Мога ли да те наричам „приятел“?

— Не приятел, Шептящи, партньор. Партньорите също трябва да си имат доверие. Но ако не го оправдаеш…

— Ако не го оправдая?

— Декър ще научи за това. Ще загубиш единствения си приятел.

— Заплахите не ти правят чест, партньоре.

— Може би ми правят.

— Значи оставят в сила?

— Да — отвърна Тенисън.

— Нека аз и ти заедно отидем в света на уравненията.

— Ще трябва първо да видим куба.

— Не е необходимо. Този свят е заседнал дълбоко в ума ти.

— Да — потвърди Тенисън, — ала в непълна степен. Не виждам всичко от него. Пропуснал съм отделни части.

— Всичко е там. Трябва да го проучим. Аз и ти заедно, като един човек, ще свършим тази работа.

— Това натякване, че ще бъдем заедно — прекъсна го Тенисън, — започна да ме дразни.

— Мисли тогава, че ще бъдем едно цяло. Не ние двамата, а едно същество. Сега се замисли дълбоко за света на уравненията. Спомни си възможно най-пълно всичко за него. Ще се опитаме да влезем там.

Инок, кардинал Теодосий, влезе в библиотеката и се разположи на любимия си стол. Приличаше по-скоро на добре облечено плашило, отколкото на кардинал.

— Надявам се — обърна се той към Джил, че нямате възражения срещу посещенията на един стар, дрънчащ робот, който няма достатъчно работа, за да запълва времето си.

— Ваше Преосвещенство, аз обичам вашите посещения — отвърна Джил. — Очаквам ги с нетърпение.

— Странно — изрече кардиналът и размърда крака, за да ги постави на по-ниското стъпало отдолу на стола, после повдигна одеждата към кръста си, наведе се напред, притиснал ръце о тялото си, като че го болеше корем. — Странно е, че такива като нас намират толкова неща, за които да разговарят. Мисля, че нашите разговори са твърде съдържателни. Не сте ли съгласна с мен?

— Да, Ваша Светлост.

— Започнах да изпитвам голямо уважение към вас — каза той. — Работите упорито и ентусиазирано. Имате ум като капан. Почти нищо не ви убягва. Помощниците ви докладват хубави неща за вас.

— Искате да кажете, че моите помощници са шпиони, които ви докладват за мен?

Той със съжаление плесна с ръце.

— Знаете, че не това имам предвид. Понякога се случва да разговарям с тях и те споменават вашето име. Направили сте им изключително впечатление. Казват ми, че вие мислите като робот.

— О, надявам се, че това не е истина.

— Какво е толкова лошо, милейди, в начина на мислене на роботите?

— Нищо предполагам. Би било погрешно, ако разсъждавам като робот. Би трябвало да мисля като човек.

— Човешките същества са странни — добави кардиналът. — Наблюдавал съм ги в продължение на много години, преди да стигна до този извод. Може би вие не го осъзнавате, но роботите са направо вманиачени на тема човешки същества. Хората са една от нашите любими теми за разговор. Прекарваме дълги часове, бъбрейки за тях. Предполагам, че е възможно между човек и робот да се установи здрава връзка. Съществуват митове, които описват такава близост. Никога не съм имал отношения от този вид и чувствам, че по някакъв начин съм страдал от липсата им. Трябва да бъда откровен и ще кажа, че при посещенията си тук аз откривам началото на подобна връзка с вас. Надявам се, че нямате нищо против.

— Разбира се, че не. За мен е чест.

— Досега — продължи кардиналът, — съм имал съвсем малък контакт с човешки същества. Екюър е единственият човек, с когото съм общувал.

— Пол Екюър е добър човек — каза Джил.

— Добър. Да, предполагам, че е такъв. Но и мъничко малко твърдоглав. Живее единствено заради своите Изследователи.

— Такава е работата му — отвърна Джил. — И той я върши добре.

— Наистина е така, но понякога е склонен да забравя за кого работи. Оставя се да бъде прекалено погълнат от задачите си. Поема повече отговорност, отколкото е нормално. Изпълнява проект на Ватикана, но понякога действа, като че проектът е негов собствен и работи съвсем сам.

— Ваша светлост, защо ми казвате всичко това? Нима сте се притеснили чак толкова много от инцидента с Рая?

Кардиналът вдигна глава и се взря в нея. После измърмори: