Клиффорд Саймак - Проектът

— И мислиш, че аз мога да ти помогна? И че ще имам такова желание?

— Ти можеш да ми помогнеш. В това няма никакво съмнение. Ти можеш да видиш кубовете. Ако ми позволиш да остана в твоя ум и да споделя с теб видяното, тогава ние двамата…

— Но защо точно аз, Шептящи? Би могъл да избереш Екюър.

— Опитвах с Екюър. Той не усеща присъствието ми. Също като роботите. Не знае, че съм до него, дори не вижда блясъка, който излъчвам. Декър вижда блясъка и аз мога да разговарям с него, ала не може да види кубовете и умът му е затворен за мен. Оставаш само ти, а може би и онази, другата…

— Другата ли?

— Да, онази, твоята спътница Джил.

— Разговарял ли си с нея?

— Не, не съм, но мисля, че бих могъл. Нейният ум също не е затворен за мен.

— Хайде да не я замесваме в това — каза Тенисън. — За момента не я закачай. Уговорихме ли се?

— Уговорихме се. Няма да я замесваме.

— Искаш да видиш кубовете с мен. Да влезеш в ума ми и да ги видиш. Това ли е всичко, което искаш?

— Може би не всичко. Това е най-важната част.

— Сега ми обясни защо. Защо е така важно за теб да видиш кубовете?

— За да си възвърна наследството.

— Почакай малко — възкликна Тенисън. — Какво общо има наследството ти с всичко това?

— Толкова отдавна, че времето започва да губи измеренията си, аз бях само малка част от голям облак — облак, съставен от други Прахообразни, или ако предпочиташ — други Шептящи. Казвам, че аз бях в този облак, защото не зная дали облакът беше само един, дали аз бях само малка част от по-голямо цяло, или облакът е бил съставен от много отделни единици като мен. Облакът имаше наследство, имаше съдба — вероятно би могъл да се изразиш, че имаше своя задача. Задачата му бе да опознае Вселената…

— Стига си фантазирал — прекъсна го Тенисън.

— Но истината е такава! Щях ли да те лъжа, поемайки риска да откриеш измамата и така да загубя надеждата за сътрудничеството, на което толкова се надявам?

— Е, това е вече нещо друго. Не смятам, че би ме мамил, но какво се е случило с облака?

— Той си отиде и ме изостави — каза Шептящия. — Не зная защо постъпи така. Нито пък зная къде е отишъл, с изключение на това, че изучава някъде Вселената. В мигове на усамотение, горчиво си мисля защо си отиде и ме изостави. Но напускайки ме, той не отне наследството ми. Аз все още изследвам Вселената с всички средства.

— Правиш го и още как!

— Подиграваш ми се. Не ми ли вярваш?

— Хайде да оставим това настрана — предложи Тенисън. — Не изпитвам безрезервна вяра в теб. Всичко, което ми каза до сега, е какво искаш да правиш и колко много се нуждаеш от помощта ми. Сега нека аз те попитам — каква ще бъде моята полза от всичко това? Какво ще получа? Надявам се, че ще бъде нещо повече от удоволствието да се намирам в твоята компания.

— Ти си труден човек, Тенисън.

— Не съм глупак. Няма да ти предложа доброволно да ме използваш. Струва ми се, че трябва да направим някаква сделка.

— Сделка… — повтори Шептящия. — Да, разбира се, сделка.

— Добре тогава. Сделка с дявола.

— Кой от нас е дяволът, за който говориш? Ако правилно разбирам този термин, аз не съм дявол. Не мисля, че си и ти.

— Добре, тогава, няма дявол.

— Потопих се за кратко в ума ти, без да искам разрешение — каза Шептящия. — Моля да ми простиш за това.

— Прощавам ти. Ако е било само за миг.

— Казвам ти истината. Беше само за миг. В ума ти улових два свята. Света на есента и света на уравненията. Кой от тях би желал да посетиш? В кой предпочиташ да отидеш? Кой би желал да видиш? Не да гледаш, не да се взираш в него, не да му се дивиш, а в действителност да отидеш там.

— Искаш да кажеш, че си в състояние да ме заведеш там? Че мога да се разхождам в онези светове?

— Заедно с мен ще можеш да ги обходиш. Може би ще ги разбереш, макар че не съм сигурен. Но можеш ясно да ги видиш, можеш да ги докоснеш с ръце.

— А светът, където се намира Рая?

— Ти не си го виждал.

— Не, не съм — отвърна Тенисън.

— Е, тогава…

— Искаш да кажеш да отидем до един от онези светове и после да се върнем обратно?

— Да, разбира се, че ще се върнем. Никога не отиваш до място, откъдето не можеш да се върнеш.

— Значи ще ме отведеш…

— Няма да отведа само теб. Ще отидем двамата заедно.

Невъзможно, рече си Тенисън. Такова нещо просто никой не може да направи. Или той отново сънуваше, или имаше насреща си най-изпечен измамник…

— Възможно е — възрази Шептящия. — Можем да го направим. Не е никаква измама. Ти мислеше за света на уравненията. Сънуваше го. Той не те оставяше на мира.