Клиффорд Саймак - Проектът

— Не бих могъл — отвърна Екюър. — Нито съм обучаван, Ваше Светейшество, да давам оценка на човешкия ум. Всичко, което мога да направя, е да опиша поведението й. През цялото време досега, откакто е с нас, тя е била тиха и отдадена на работата си, но откакто откри Рая, или смята, че го е открила, личността й се промени. Придава си високомерна важност, затова ни е трудно да работим с нея.

— Не ви ли изглежда странно това? — попита папата. — На мен би ми се сторило нелогично. Ако наистина е открила Рая, както твърди, не сте ли съгласни, че би трябвало да стане по-предана и смирена? Надменността, за която говорите, не ми изглежда тип поведение, присъщо на човек, открил доказателства за съществуването на Рая. Като добър християнин, вие би трябвало да знаете това.

— Ваше Светейшество, аз не съм добър християнин — отвърна Екюър. — Не съм сигурен дали съм добър в каквото и да било. Ваше Светейшество сигурно знае, че дори не съм християнин. Вие ме изпитвате.

— А Изследователката Мери? Тя християнка ли е?

— Сигурен съм, че е, Ваше Светейшество. Ала трябва да осъзнаете, че търсенето на информация не е свързано с теологични проблеми.

— Странно — отбеляза папата, — бих си помислил, че сте християнин.

— Ваше Светейшество преднамерено ни създава трудности днес — намеси се кардинал Теодосий. — Становището, което изложихте, не ви приляга. Подценявате нашия приятел от Информационната програма. През всичките тези години той ни е правил неоценими услуги.

— Ваше Светейшество — строго заяви кардинал Робъртс, — смятам, че си позволявате твърде много.

— Аз не смятам така — упорито продължи Теодосий. — На съвещателна среща, каквато е тази, трябва да се отнасяме с дължимото уважение към всяка гледна точка. Проблемите трябва да се обсъждат сериозно и честно.

— Но досега никой от вас — прекъсна го папата, — не се е опитал да говори по повдигнатия проблем. Откриването на Рая, или онова, което смятаме за такова, излиза от контрол. Знае ли някой от вас, че се натрапва мнение за канонизирането на Изследователката Мери, за провъзгласяването й за светица? Досега ние не сме канонизирали някой за светец. Нито ни е хрумвала подобна мисъл. И ако желаем да направим това, със сигурност трябва да изчакаме, докато тя почине.

— Ваше Светейшество — заговори Робъртс, — всички ние чудесно ви разбираме и осъзнаваме сериозността на проблема, както и опасността, който той представлява. Разбира се, цялата тази идея е абсурдна, но на този етап не можем открито да й се противопоставим. Не трябва да пренебрегваме факта, че много — може би повечето — от по-низшите служители на Ватикана, дори след всичките тези години, все още вярват в обещанието за рай, което им внушава християнската вяра.

— Какво обещание, кардинале? — попита папата. — Сигурно нито един робот, независимо от предаността си, не може да се надява, че някога ще се озове в Рая. Нито пък ще е необходимо да правим това, ако се грижи за себе си достатъчно добре.

— Може би вината е в самите нас — отбеляза Теодосий. — Много от нашите служители на по-ниски постове — работниците във фермите, градинарите, дърварите, селскостопанските работници, дори мнозина от монасите — са много простодушни. При тях основните догми на християнството, макар и позагубили блясъка си, все пак са могъща сила. Те, естествено, не вникват в християнството като доктрина, но дори и на Земята, преди хиляда години, много хора, които са се гордеели, че са добри християни, не са го разбирали в по-голяма степен. Тези наши служители не знаят всичко онова, до което ние сме се добрали. И ние не сме и опитвали да им го обясним. Знаем, че животът и интелектът могат да се проявяват в много форми — биологични и небиологични; че откриваме интелект и в онези светове извън пространствено-времевата Вселена. Ние подозираме, че съществува още една Вселена, а може би и още една, и още една, макар че не можем да бъдем сигурни. Имаме косвени доказателства, ала нищо повече от това, че е възможно да съществува някакъв Висш принцип, по-сложен от принципа, на който е подчинена пространствено-времевата Вселена. Следователно ние знаем, че ако съществува Рай (ако е възможно да съществува Рай в този безкрай от множество вселени), той по необходимост трябва да бъде нещо повече от християнския Рай, Вечните ловни полета или Острова на Блажените — с каквото и име да го наречете. Той не би могъл да бъде оприличен нито на величествена златна стълба, нито на фанфарен ек, нито на жизнерадостно хвърчащи насам-натам ангели…