Скотт Сиглер - Земно ядро

Беше твърде слаб, за да стои прав. Стисна автомата с една ръка и го забута пред себе си. Запълзя на четири крака.

11:59

На трийсет и два километра под краката на Конъл сферата завърши спускането си и леко тупна на дъното на шахтата. Температурата бе 1038 градуса по Целзий. Вътрешният компютър бързо обработи данните за налягането, температурата и изминатото разстояние. Пресметна, че отчетите съответстват, и задейства детонатора.

Сферата потрепна и избухна със светлина, по-ярка от слънцето. Невероятно мощни ударни вълни се понесоха със свръхзвукова скорост и пръснаха безбройните поддържащи колони в огромен взрив, който изпепели камъка. Земята забоботи и се разтресе. Милиони тонове скала останаха без опора и започнаха да падат в зейналата бездна.

Опустошителната топлина от взрива се понесе нагоре по шахтата и разтопи камъка по пътя си. За секунди взривът избухна в пещерата на Плътната маса. Изригна като гейзер в разрушителен облак. Катедралната стая на сферата, която се намираше в центъра на безсмъртния метален корпус, се стопи като восък. Само в един миг великолепният паметник на технологията се превърна в нажежено до бяло море разтопен метал. Сребристи буболечки изригнаха нагоре като пуканки и бързо се разтвориха в кипящия метал. Топлината от експлозията се разнесе от центъра на кораба като кръгове във вода от хвърлено камъче. Вечният кораб се стопи в бързо разширяващата се вълна.

Ударните вълни се понесоха надолу. Неудържимата им сила надделя над неподвижната скала. Тя просто престана да съществува. Звездната температура изпари всичко, до което се докосна, и създаде огромен мехур от свръхнажежен газ.

Сферата не проби дупка в мантията на Земята. Не беше нужно. Студената, премислена и точна наука, която бе изсякла колоните, бе разположила дъното на шахтата на минимално в геологичен план разстояние от самата мантия. В продължение на хилядолетия вътрешното налягане на Земята бе притискало шахтата. Беше се подчинявало на физичните закони и бе търсило начин да избие. Точният план на шахтата обаче бе такъв, че да задържа неизмеримата сила, така че всичко да си стои на мястото.

Сферата обаче разтопи още седемстотин метра земна кора. Изчислението бе прецизно като хирургически разрез. В дъното на новосъздаднита плазма земното налягане, толкова дълго сдържано от тази тънка граница, най-накрая се освободи.

Магмата се изстреля нагоре със силата на приливна вълна, а пулсиращото налягане я запрати още по-високо. Тя бързо изпълни новата кухина и продължи нагоре по шахтата. Избута горещия газов мехур и се стрелна към опустошения кораб и Плътната маса.

12:04

О’Дойл и Либранд пълзяха с все сили към полъха свеж въздух. Земята под тях трепереше и ги караше да се опитат да се измъкнат от планината възможно по-бързо.

Ниският каменен таван жулеше гърба на О’Дойл и той сумтеше, докато промъкваше туловището си през тесния процеп. Скалите раздираха кул-стюма му, но толкова близо до повърхността това вече нямаше значение.

12:05

Земята под Конъл се разтресе толкова силно, че той не можа да се задържи и на четири крака. Падна по корем. Стотици камъни се освобождаваха с грохот от стегнатата хватка на планината. Пукнатините по стените на тунела приличаха на мълнии. Въздухът се изпълни с вихрени облаци прах.

Едва успя да вдигне ръце над главата си, преди скалите да го затрупат.

12:07

Магмата изригна. Огромен бликащ стълб разтопена скала се изстреля нагоре през тунелите на повече от шестстотин метра, облиза изкуствените слънца и те изпращяха. Настана мрак. По тавана се разплиска огнен дъжд и заваля върху бълбукащия разтопен корпус.

Навсякъде се щураха объркани сребристи буболечки, блъскаха се една в друга. Някои политаха право към врящия метал и се разтапяха за секунди. Други увисваха по стените и пороят вряща лава ги помиташе. Трети падаха и се сгърчваха, изпечени от топлина, съизмерима с тази в центъра на Земята.

Стотици скалоподи падаха мъртви и се изпържваха в изгарящата топлина и серните изпарения, които изпълваха огромната пещера. По пода течеше магма, събираше се в адско езеро, което бавно се надигаше. Стопените скали се изливаха като вода и потичаха из безбройните тунели, които бяха свързани с пещерата. Бяха нажежени до оранжево и унищожаваха всичко по пътя си.

Непрестанните трусове сринаха Плътната маса. Подът се разцепи и подскочи, разкъсан от милиарди тонове скали. Таванът се срути. По разтопения кораб и течната скална маса се посипаха огромни каменни отломки.