Фредерик Пол - Гейтуей I

Въпрос. Мисии до обвивките?

Професор Хеграмет. Има регистрирани най-малко четири мисии, които не стигат до друга звезда, но очевидно са извън слънчевата система; там, където се намират обвивки на комети, на разстояние около половин светлинна година. Мисиите са отбелязани като неуспешни, но аз не мисля така. Много настоявах Съветът да определи научни награди за тях. Три от тези мисии изглежда завършват в метеоритни рояци, Четвъртата до една комета. Всичките на стотици астрономически единици. Метеоритните рояци, разбира се, обикновено представляват отломки от стари, мъртви комети.

Въпрос. Да не би да искате да кажете, че хичиянците са яли комети?

Професор Хеграмет. Яли са онова, от което са направени кометите. Знаете ли какво е то? Въглерод, кислород, азот, водород — същите елементи, с които закусвате и вие. Смятам, че са използвали кометите като суровина за производство на храните, които са яли. Вярвам също, че една от тези мисии до обвивките на кометите рано или късно ще се докаже хичиянски завод за храна и тогава, може би, повече няма да има глад на Земята.

———————————————

Зигфрид ме остави да погледам малко, после отново махна с ръка и фигурата изчезна, а на нейно място се появи снимка на два петместни кораба някъде в пространството, свързани един с друг, посредством обслужващите модули, а зад тях… а зад тях…

— О, Боже, Зигфрид — изстенах аз. Замълчава и изчаква да се съвзема. Ако пита мен, нямах нищо против да чака вечно. Просто не знаех какво да кажа. Не изпитвам болка, но се чувствам като парализиран. Не мога да кажа нищо, не мога дори да се помръдна.

— Това — започва той, като говори много тихо и внимателно — е изображение на двата кораба от вашата експедиция в областта на обекта Стрелец YY. Този обект представлява една черна дупка, или по-точно една особеност при състояние на въртене с изключително висока скорост.

— Зная какво представлява това, Зигфрид.

— Да. Наистина знаеш. Благодарение на въртенето скоростта на постъпателното движение на така нареченото прагово събитие, или, другояче казано, прекъсването на Шварцшийлд надвишава скоростта на светлината и поради това не е съвсем черно. В действителност това може да се види посредством така нареченото Черенково излъчване. Именно поради показанията на уредите на тази и друга страни на аномалията твоята експедиция получи награда от десет милиона долара. Тази награда, заедно с определената първоначална сума, плюс някои други по-малки суми съставят базата на настоящето ти богатство.

— И това ми е известно, Зигфрид.

Замълчава за малко, а после отново ме подхваща:

— Имаш ли нещо против да ми разкажеш какво друго знаеш по случая. Боб?

Премислям наум и отговарям:

— Не съм сигурен, че мога, Зигфрид.

Отново замълчава.

Дори не ме подканя да плача. Знае, че не е нужно да ме подканя. Решавам да опитам неговия номер. Има нещо там, вътре, за което не мога да говоря, за което ме е страх дори да си помисля. В този голям страх има обаче нещо, за което мога да говоря, и това нещо е обективната реалност.

— Не зная доколко си запознат с аномалиите, Зигфрид.

— Може би ще е по-просто, ако ми кажеш, какво според теб трябва да зная, Боб.

Изгасих цигарата си и веднага запалих друга.

— Да — отговорих аз, — ти знаеш, а и аз зная, че ако наистина желаеш да научиш нещо за аномалиите, всичко това можеш да получиш от банките данни. Много повече и много по-пълно, отколкото бих могъл да ти кажа аз, но все пак… Работата е в това, че черните дупки са просто капани. Те изкривяват светлината. Те изкривяват дори и времето. Попаднеш ли в черна дупка, излизане няма. Само… Само…

Най-сетне Зигфрид ме подканя:

— Ако искаш поплачи си, Боб, ще се почувстваш по-добре. — Сега вече разбирам, че наистина плача.

— Исусе — изстенах през сълзи аз и си издухах носа в една от кърпичките, които той държеше винаги близко до постелката.

— Само че аз го направих — най-сетне успях да промълвя.

Сега Зигфрид извършва нещо, което никога не съм очаквал от него: позволява си една шега:

— Това — отбелязва той — е съвсем очевидно от факта, че си тук.

— Всичко при теб е адски изтощително, Зигфрид — споделям аз.

— Сигурно е така, Боб.

— Да можех сега да пийна нещо.

Чух изщракване и нещо се отвори.

— Бюфетът е зад теб — усмихва се Зигфрид. — Току-що се отвори. В него има доста добро шери. Не е от грозде, съжалявам. Здравната служба на Корпорацията не разрешава гроздето да се използва за такива цели. Но мисля, че по нищо не личи, че е направено от природен газ. Освен това има сертификат от здравните органи — за успокоение на клиентите.