Фредерик Пол - Гейтуей I

Стисна ръката ми и аз й отговорих по същия начин. В същото време си мислех за Клара. Няколко пъти се опитвахме да се свържем по радиото, но то не работеше в хичиянските космически ръкави. Когато излезем от корабите обаче, ще мога да приказвам с нея? Не ме интересува, че другите щяха да ни слушат. Знаех какво исках да й кажа. Дори знаех какво ще ми отговори. По това нямаше място за никакво съмнение. На техния кораб настроението беше не по-малко повишено, и то по същата причина, а онова, което може да направи любовта и радостта, беше съвсем ясно.

— Спираме! — изрева Дани Р. — Не усещате ли?

— Да! — изръмжа Мечников, превивайки се от малките удари на псевдогравитацията, които отбелязваха връщането ни към нормално пространство. Един друг признак също показваше, че пристигаме: златната спирала в центъра на кораба бе започнала да свети и яркостта й нарастваше с всяка измината секунда.

— Мисля, че пристигнахме — сподели Дани Р., като подскачаше от радост. Аз се радвах не по-малко от него.

— Ще започна сферично сканиране — съобщих аз доволен, че зная какво трябва да правя. Сузи последва примера ми и отвори вратата на обслужващия модул. Двамата с Дани Р. тръгнаха да видят звездите.

Дани А. не отиде с тях. Той наблюдаваше монитора. Когато тръгнах да сканирам, корабът се въртеше и можех да виждам звездите, което беше нормално. Не изглеждаха различни, макар че по някаква причина бяха неясни.

———————————————

Моля, допълнете вашето ръководство по навигация със следното:

Настройките за курс, които съдържат линиите и цветовете, показани в приложената диаграма, изглежда, че имат определена връзка с количеството гориво или друг вид тяга, с които разполага корабът.

Предупреждават се всички изследователи, че трите ярки линии в оранжево (таблица 2), изглежда, са указание за привършване на горивото. Никой кораб, на който са се появили такива линии досега, не се е завърнал, дори и от контролни полети.

———————————————

Спънах се и едва не паднах. Изглежда, че корабът не се въртеше толкова плавно, колкото трябва.

— Радиото! — извика Дани.

Мечников се намръщи, вдигна поглед и видя светлината.

— Включи го — изкрещях аз.

Гласът, който чух, може би беше на Клара. Мечников, все още намръщен, се пресегна към копчето и тогава забелязах, че златната спирала беше по-ярка, от когато и да било; имаше цвят на слама, сякаш беше гореща. Не излъчваше никаква топлина, но златният цвят бе пронизан с линии от чисто бяло.

— Много странно — отбелязах аз, като сочех към спиралата.

Не зная дали някой ме чу. Радиото беше заглушавано от смущения, пък и вътре в капсулата шумът беше много силен. Мечников сграбчи копчетата за настройка и усилване.

Сред множеството шум и пукания чух глас, който отначало не познах. Беше на Дани А.

— Чувствате ли? — изкрещя той. — Това са гравитационни вълни. Ние сме в беда. Спрете сканирането!

Спрях инстинктивно.

Картината на екрана се бе променила и онова, което се виждаше, не беше нито звезда, нито галактика. Беше неясна маса, излъчваща бледосиня светлина на петна — огромна, ужасяваща. От пръв поглед разбрах, че не беше слънце. Никое слънце не може да бъде толкова синьо и толкова тъмно. От гледане към него боляха очите, но не поради яркост — болеше вътре в очите, някъде далече по пътя на зрението. Болката беше в самия мозък.

Мечников изключи радиото и в последвалата тишина чух Дани А. да се моли: „Скъпи Божичко! Намерихме го. Това е черна дупка“.

— С твое разрешение, Боб — казва Зигфрид, — бих желал да проуча нещо с теб, преди да дадеш командата за преминаване в пасивен режим.

Разтревожих се. Кучият му син пак бе прочел мислите ми.

— Забелязвам — продължава той, — че изпитваш някакво опасение. Това бих желал да изследвам.

Невероятно! Чувствах, че искам да прикрия чувствата си. Понякога забравям, че е само машина.

— Не съм знаел, че можеш да четеш мислите ми — отбелязвам аз.

— Разбира се, че мога, Боб. Когато ми даваш подходяща команда, аз се подчинявам, но ти не си ми дал команда да се въздържам от регистриране и интегриране на данни. Предполагам, че знаеш командата.

— Предположението ти е вярно, Зигфрид.

— Няма причина да не ти се разреши достъп до всякаква информация, която имам. Досега никога не съм се опитвал да ти попреча…

— Би ли могъл, Зигфрид?

— Да. Имам възможност да сигнализирам по-горното началство за използваните команди. Досега не съм го правил.