Фредерик Пол - Гейтуей I

Джериман, 78–109.

ТУНЕЛНА ПРОДАЖБА. Продават се холодискове, дрехи, помощни средства за секс, книги, всичко. Хоризонт „Неподготвени“, тунел „Двайсет и трети“, търсете Девиторио, 11,00 часа до пълна разпродажба.

ДЕСЕТИ ЧОВЕК се търси на мястото на Абрам Р.Зорчик, за когото се предполага, че е починал. Търси се също девети, осми и седми. Моля обадете се на 87–103.

———————————————

— Има ли достатъчно за двама?

Изгледа ме замислено и отговори:

— Предполагам — повдигна капака на тенджерата, погледна яхнията, сипа няколко кубически сантиметра вода от пароуловителя и каза: — още десетина минути. Канех се най-напред да пийна малко.

Приех поканата и шишето мина помежду ни няколко пъти. Докато той се занимаваше с яхнията, аз отчитах вместо него данните за звездите. Бяхме близко до максималната скорост и на екрана не се виждаше нищо, което да прилича на някое от познатите ми съзвездия или звезда. На мене обаче всичко ми изглеждаше по-привлекателно. По-точно, на всички нас. Никога не бях виждал Дейн толкова весел и спокоен.

— Мисля си — каза той, — че един милион е достатъчно. След този милион се връщам в Сиракуза, получавам знак за отличие и се хващам на служба. Сигурно ще има някое училище, което ще иска да има сред преподавателското си тяло поет или учител по английски, който е участвал в седем мисии. Ще ми плащат по нещичко и с тези пари ще си осигуря средства до края на живота си.

Бял чул единствено една дума и точно нея произнесох високо:

———————————————

Професор Хеграмет. Единственото нещо, което открихме за кървавите диаманти, е, че са фантастично пиезоелектрични. Знае ли някой от вас какво означава това?

Въпрос. Те се разширяват и свиват под действие на електрическия ток?

Професор Хеграмет. Да. И обратно: при натискане генерират електрически ток. Върху тази база са създадени пиезофона и пиезовизията — едва промишленост с обем около петдесет билиона долара годишно.

Въпрос. Кой получава лицензионните възнаграждения от цялата тази плячка?

Професор Хеграмет. Бях сигурен, че ще ми зададете този въпрос. Никой. Кървавите диаманти са намерени преди много години в хичиянските лабиринти на Венера. Много преди откриването на Гейтуей. Фирмата „Бел Лабс“ намери начин за тяхното използване. Всъщност те използват нещо малко по-различно, нещо синтетично, разработено от тях. Те произвеждат големи съобщителни системи и фирмата не трябва да плаща на никого освен на себе си.

Въпрос. Дали хичиянците са ги използвали за същите цели?

Професор Хеграмет. Лично аз смятам, че сигурно са ги използвали по някакъв начин, но не зная как. Тъй като такива диаманти са оставени в големи количества и навсякъде, може да се смята, че са оставили също приемници и предаватели. Ако наистина са оставили такива, аз не знам къде.

———————————————

— Поет ли каза?

Той се усмихна.

— Ти не знаеш ли? Благодарение на това дойдох на Гейтуей. Фондацията „Гугенхайм“ ми плати пътя. — Той отмести тенджерата от плочата, раздели яхнията на две и започнахме да ядем.

Това беше същият човек, който само преди два дни беше ругал злобно цял час двамата Даневци, докато ние със Сузи лежахме в обслужващия модул и слушахме ядосани. Ето какво прави обръщането. Връщането ни бе осигурено. Нямаше опасност корабът да се зарее нанякъде и да останем без гориво, а и нямаше защо да се боим, че няма да намерим нищо — премията ни бе гарантирана. Помолих го да ми рецитира някое от неговите стихотворения. Не се съгласи, но обеща, когато се върнем на Гейтуей, да ми покаже копия от онова, което бе изпратил на фондацията.

Когато свършихме с храненето, Дейн изми тенджерата и чиниите, прибра ги и погледна часовника:

— Много е рано да будим другите — каза той, — а и няма какво да правим.

Той погледна към мен и се усмихна. Всъщност не беше усмивка, а по-точно ухилване. Преместих се в топлата му, сключена на кръг ръка.

Деветнайсетте дни минаха като един час и тогава часовникът ни показа, че наближава времето за пристигане. Всички бяхме будни, нетърпеливи като деца на Коледа в очакване да видят подаръците си. Беше най-щастливото пътуване, което някога бях правил, а може би най-щастливото пътуване изобщо.

— Знаете ли — каза Дани Р. замислено, — почти съжалявам, че пристигаме.

Сузи, която вече бе започнала да разбира английски, се присъедини:

— Sim, ja, sei — а после бързо добави, — аз също!