Робърт Хайнлайн - Двойна звезда

Луд или не, аз съзнавам, че някога той е съществувал и че аз съм бил той. Всъщност той никога не е имал особен успех като актьор — макар да си мисля, че понякога е бил даряван с истинската лудост. Той направи финалното си излизане напълно в своя стил; някъде имам изрезка от един пожълтял вестник, в която се казва, че е бил „открит мъртъв“ в една хотелска стая в Джърси сити — от свръхдоза сънотворни таблетки, очевидно взети в пристъп на униние, тъй като неговият импресарио заявил, че от няколко месеца той не бил получавал роля. Лично аз смятам, че не би трябвало да споменават, че е бил без работа; ако не е клевета, то най-малкото е жестоко. Между другото, датата на изрезката доказва, че той не би могъл да бъде в Нова Батавия или където и да е другаде по време на кампанията от петнадесета година.

Предполагам, че бих могъл да я изгоря.

Само че днес не е останал жив никой, който да знае истината, освен Дак и Пинелъпи… като се изключат хората, които убиха тялото на Бонфорте.

Досега аз три пъти получавах и изгубвах властта и вероятно сегашният ми мандат ще ми бъде последният. Първият път изхвърчах, когато най-накрая вкарахме извънземните — венерианците, марсианците и онези от външните спътници на Юпитер — във Великото събрание. Само че нечовеците са си все още там, а аз пак се върнах. Хората могат да поемат известно количество реформи, а след това поискват почивка. Реформите обаче остават. Всъщност хората не желаят промяна, никаква промяна — а и ксенофобията има много дълбоки корени. Само че ние прогресираме, ние трябва да прогресираме — ако искаме да излезем сред звездите.

И аз отново и отново се питам: „Какво би направил Бонфорте?“ Не съм сигурен дали отговорите ми винаги са били верни (при все че що се отнася до трудовете му, съм сигурен, че съм най-добре начетеният студент в цялата Слънчева система). Но се опитах да остана в характера на неговата роля. Преди много време някой — Волтер? — някой бе казал: „Ако един ден Сатаната замести Бога, той ще установи, че е необходимо да приеме атрибутите на божествеността.“

Никога не съм съжалявал за изгубената си професия. В известен смисъл аз не съм я изгубвал; Вилем беше прав. Освен ръкоплясканията има и друг вид аплодисменти, а и винаги съществува онази топлинка от доброто изпълнение. Струва ми се, че съм се опитал да създам съвършено произведение на изкуството. Вероятно не съм успял напълно — но мисля, че баща ми би го оценил като „добро изпълнение“.

Не, не съжалявам, макар тогава да бях по-щастлив — или поне спях по-добре. Но съществува дълбоко задоволство в това да правиш всичко, което е по силите ти за осем милиарда души.

Може би техният живот няма космическо значение, но те имат чувства. И могат да страдат.

© 1956 Робърт Хайнлайн

© 1996 Кънчо Кожухаров, превод от английски

Robert Heinlein

Double Star, 1956

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ДВОЙНА ЗВЕЗДА. 1996. Изд. Офир, Бургас. Биб. Фантастика, No.9: Червената планета. Роман. Превод [от англ.].: Кънчо КОЖУХАРОВ [Double Star, Robert A. HEINLEIN]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 54/84/16 (20 см.). Страници: 209. Цена: 150.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/730]

Последна редакция: 2007-06-30 15:48:26

Има се предвид кратерът Тихо на Луната. — Бел. прев.

Voyageur (фр.) — воаяжьор, пътник. Героят на Хайнлайн, (както комай и самият автор) страда от типичния за по-интелигентните американци от времето, когато е писана книгата, комплекс за културна малоценност и го избива, като с повод и без повод ръси изрази и думи, заимствани от немски, латински, италиански и най-вече френски език. По всичко личи, че в последните години този комплекс за малоценност вече се свръхкомпенсира с мания за величие (също в културната област). — Бел. прев.

Устройство, което чрез непрекъснати промени в честотата на вълната и други електронни трикове прави невъзможно подслушването и разшифроването на разговора. — Бел. прев.

Qua (лат.) — като. — Бел. прев.

Шекспир. — Бел. прев.

Буквален превод на латинския израз sub rosa. Римляните свързвали розата с култа към бога на мълчанието. Когато искал да напомни, че казаното и вършеното трябва да се пази в тайна, стопанинът окачвал роза на тавана над масата. — Бел. прев.

Ричард Бърбидж (ок. 1567 — 1619) — английски актьор, колега на Шекспир; Едуин Буут (1833 — 1893) — американски актьор. — Бел. прев.