Робърт Хайнлайн - Двойна звезда

Тя изглеждаше шокирана. За миг си помислих, че ще ме зашлеви. Сетне каза на пресекулки:

— Съжалявам. Много се извинявам. Повече няма да го правя.

Пуснах брадичката й и живо казах:

— Тогава хайде пак на работа.

Тя не помръдна.

— Ще ми простиш ли?

— А? Няма какво да ти прощавам, Пени. Държа се така, понеже го обичаш и понеже беше разтревожена. Хайде сега на работа. Трябва да си знам ролята отлично, а остават само няколко часа — и моментално влязох отново в ролята си.

Тя взе една ролка и пак пусна прожекционния апарат. Изгледах ролката, сетне произнесох речта на приемането с изключен звук, но включен образ, като синхронизирах гласа си — имам предвид неговия глас — с движещото се изображение. Тя ме наблюдаваше, като с шашардисано изражение местеше поглед от изображението към лицето ми и обратно. Привършихме и аз сам изключих апарата.

— Как беше?

— Идеално!

Усмихнах се с неговата усмивка.

— Благодаря, Къдроглавке.

— Няма за какво… господин Бонфорте.

След два часа се стиковахме с „Бягай“.

Веднага щом „Бягай“ прехвърли Роджър Клифтън и Бил Корпсман, Дак ги доведе в моята каюта. Аз ги познавах от филмите. Станах и рекох:

— Здрасти, Родж. Радвам се да те видя, Бил.

Гласът ми бе топъл, но нехаен; на равнището, на което действаха тези хора, едно спешно пътуване до Земята и обратно не бе нищо повече от няколкодневна раздяла. Закуцуках към тях и подадох ръка. В тоя момент корабът бе на ниска тяга, тъй като влизаше в много по-близка орбита, отколкото тази на „Бягай“.

Клифтън ми хвърли един бърз поглед и сетне се включи в играта. Извади цигарата си от устата, стисна ми ръката и тихо каза:

— Радвам се да те видя пак тук, Шефе — ой беше дребен плешив и на средна възраст мъж и приличаше на адвокат и на добър покерджия.

— Нещо специално, докато ме нямаше?

— Не. Рутинната работа. Дадох отчета на Пени.

— Добре — обърнах се към Бил Корпсман и пак си подадох ръката.

Той не я пое. Вместо това сложи юмруци на хълбоците си впери поглед в мен и подсвирна.

— Удивително! Почвам наистина да вярвам, че имаме шанс да се измъкнем — изгледа ме от главата до петите и рече:

— Обърни се, Смайд. Поразходи се. Искам да те видя как вървиш.

Установих, че наистина изпитвам раздразнението, което би почувствал Бонфорте при такава непредизвикана от нищо наглост и, разбира се, това се изписа на лицето ми. Дак докосна ръкава на Корпсман и бързо рече:

— Престани, Бил. Нали помниш какво се уговорихме?

— Чушки с дръжки! — отговори Корпсман. — Тази стая е звуконепроницаема. Просто искам да се уверя, че той ще се справи. Смайд, как си с марсианския? Можеш ли да го чуруликаш?

Отвърнах му с едно цвъртящо многосрично изречение на висок марсиански. В превод то звучи горе-долу като: „Подходящото поведение изисква един от нас да напусне!“, но означава далеч повече от това, тъй като е предизвикателство, което обикновено приключва с туй, че нечие гнездо бива уведомено за нечия смърт.

Не мисля, че Корпсман го разбра, защото се ухили и ми отговори:

— Трябва да си призная, че те бива, Смайд. Това беше добре.

Дак обаче схвана. Той хвана Корпсман за мишницата и рече:

— Бил, казах ти да престанеш. Намираш се на моя кораб и това е заповед. Оттук нататък играем без прекъсване — всяка секунда.

Клифтън добави:

— Послушай го, Бил. Знаеш, че се съгласихме, че това е единственият начин да го направим. Иначе някой може да се изтърве.

Корпсман го погледна за миг и сви рамене.

— Добре, добре. Просто проверявах — в края на краищата, идеята беше моя — усмихна ми се накриво и рече:

— Здрасти, господин Бонфорте. Радвам се да ви видя отново.

Имаше малко по-силно наблягане на „господин“, но аз отговорих:

— Приятно е човек да се върне, Бил. Има ли нещо специално, което трябва да узная, преди да слезем долу?

— Мисля, че не. Пресконференция в Годърд сити 28 28 На името на Робърт Хачингз Годърд (1882 — 1945) — американски физик, пионер в ракетостроенето. — Бел. прев. след церемониите — и тук забелязах, че ме наблюдава, за да види как ще го приема.

Кимнах.

— Чудесно.

Дак бързо се намеси.

— Слушай, Родж, това пък какво е? Необходимо ли е? Ти одобрил ли си я?

— Канех се да добавя — продължи Корпсман, като се обърна към Клифтън, — преди капитанът да си изтърве нервите, че мога да я поема аз самият и да кажа на момчетата, че Шефа е получил сух фарингит от церемониите. Или пък можем да я ограничим до писмени въпроси, които да се зададат предварително и на които мога да му напиша писмени отговори, докато траят церемониите. Като го виждам колко добре изглежда и звучи отблизо, бих рекъл да рискуваме. Какво ще кажете, господин… Бонфорте? Мислите ли, че ще се справите?