Фредерик Пол - Гейтуей II

Заспах, като се чудех какъв ли ще е вкусът на тази храна „ЧОН“. Невъзможно е вкусът й да бе по-лош от храната, която ядохме в продължение на три и половина години, и която се получаваше главно чрез рециклиране на отпадъци от самите нас.

Ден 1285. Днес Джанин едва не ме изнасили. Играех шах с Вера, всички спяха, достатъчно щастливи, когато ръцете й обвиха големите слушалки и закриха очите ми.

— Престани, Джанин — помолих я аз. Когато се обърнах, се беше нацупила.

— Искам да използувам Вера — каза тя.

— За какво? Още едно вълнуващо любовно писмо до някоя от твоите звезди?

— Отнасяш се към мен като към дете — отвърна ми тя. Като никога беше напълно облечена; лицето й блестеше, влажната й коса бе спусната чак до врата. Приличаше на модел, на сериозна млада тийнеджърка.

— Онова, което искам — отговори ми тя, — е да преговоря с Вера настройките на товарните двигатели. След като ти не желаеш да ми помогнеш.

Една от причините, поради която бяхме взели Джанин с нас, беше нейната находчивост… Всички бяхме находчиви. Нали трябваше да ни одобрят за участие в мисията. Но най-находчива беше тя в търсенето на начини да ме изнасили.

— Добре — казах аз, — права си, нищо не мога да ти възразя. Вера? Прекъсни партията и включи програмата за осигуряване на тяга за Завода за храна.

— Веднага — отговори тя, — …Пол. — Шахматната дъска изчезна и на нейно място се появи холографски образ на Завода за храна. Вера беше актуализирала своите спецификации с получените телескопни картини и ни показа целия завод с неговия облак от прах и топката от мръсен сняг от едната му страна.

— Махни облака, Вера — заповядах аз и мъглата изчезна. Сега пред нас беше Заводът за храна, ясен като архитектурен макет. — Е, Джанин, каква е първата стъпка?

— Акостираме — отговори веднага тя. — Надяваме се, че факсимилето на обслужващия модул е вярно и акостираме. Ако не можем да акостираме, привързваме го с въжета към някоя точка от повърхността; и в двата случая корабът става съставна част на структурата, така че можем да използуваме нашата тяга за управляване на ориентацията на обекта.

— След това?

— Демонтираме двигател номер едно и го привързваме към кърмовата част на Завода… там. — Тя посочи на макета къде точно. — Веднага след като го закрепим, здраво ускоряваме.

— Ами насочването?

— Вера ще ни даде координатите… О, извинявай, Пол. — При въпроса за ориентация тя неволно се беше долепила до мен, но се хвана за рамото ми и се оттласна назад. Ръката си обаче не отдръпна; остави я върху рамото ми. — След това повтаряме операцията с останалите пет. Когато привържем всичките шест двигателя, ще получим ускорение два метра за секунда на квадрат при изключен генератор 238 Ри. След това започваме да разстиламе огледалното фолио…

— Не.

— О, разбира се, преди това проверяваме въжетата, за да се уверим, че не са се разхлабили; смятам, че това се разбира от само себе си. След това се заемаме със слънчевата енергия и когато уловим цялата енергия, попаднала на огледалото, трябва да достигнем може би два метра и четвърт…

— Най-напред, Джанин, колкото по-навътре сме влезли, толкова повече енергия получаваме. Добре. Нека сега да разгледаме техническата страна. Значи завързваш нашия кораб към металния хичиянския корпус. Как ще направиш това?

Тя ми разказа най-подробно. Ей Богу, всичко знаеше.

Само дето ръката й от рамото ми се плъзна под мишницата, премести се върху гърдите ми и продължи да слиза надолу; и през цялото време тя продължаваше да разказва за студеното заваряване, за насочването на двигателите, а лицето й оставаше сериозно и печално, докато ръката й галеше корема ми. Четиринайсетгодишна. Но тя нито изглеждаше четиринайсетгодишна, нито пък се чувстваше четиринайсетгодишна… беше само на милиметри от изживяванията, на които се радваше Ларви. Спаси ме Вера; добър приятел, както и да го разглеждаш, защото вече бях започнал да се предавам. Холографският макет не помръдна, докато Джанин слагаше допълнителна подпора на един от двигателите, когато Вера каза:

— Постъпи съобщение за действие. Да ти го прочета ли… Пол?

— Давай. — Джанин леко отдръпна ръката си, когато макетът изчезна и на екрана се появи съобщението:

Помолиха ни да поискаме от вас една услуга. Очаква се поредното избухване на 130-дневния синдром да стане през следващите два месеца. HEW смята, че едно пълно описание с картина на Завода за храна и акцентиране на благоприятното развитие на нещата, колко важно е всичко това, значително ще намали напрежението и получените от това щети. Моля да се придържате към приложената писмена инструкция. Възможно е в най-скоро време да поискат излъчване на тези кадри, така че можем да направим видеозапис и да изготвим програма за постигане на максимален ефект.