Уолтър Милър - Кантата за Лейбовиц

„Десетдневния период на очакване приключва днес, но много хора смятат, че споразумението за прекратяване на огъня ще се спазва и занапред, защото алтернативата е взаимното унищожение. Загинаха два града, но трябва да се отбележи, че нито една от страните не е отговорила с масирано нападение. Ръководителите на Азия ни уверяват, че са предприели само ответна мярка, ръководени от принципа «око за око». Нашето правителство настоява, че взривът в Иту Ване не е предизвикан от ракета на Атлантическата Коалиция. По по-голямата част от въпросите двете страни пазят тайнствено и мрачно мълчание. Имаше, разбира се, и размахване на окървавени ризи, и няколко призива за масирано отмъщение, но това бе само проява на безизходна ярост от понесените жертви, заради това, че безумието продължава да царства и преобладава. Нито една от страните не желае тотална война. Отбраната остава в състояние на бойна готовност. Генералният щаб публикува заявление, почти обръщение, в което се казва, че срещу Азия няма да бъдат използувани най-лошите средства, ако и Азия се въздържи от това. Но по-нататък в заявлението се казва: «Ако те използуват „мръсно“ радиоактивно оръжие, ще им отговорим със същото, при това с такава сила, че в Азия поне хиляда години няма да може да живее нито едно живо същество».“

„Странно, но най-обнадеждаващото съобщение дойде не от Азия, а от Новия Рим, от Ватикана. Когато Гуамската конференция приключи, съобщиха, че папа Георгий е престанал да се моли за мир на Земята. В базиликата са отслужили две специални меси: “Exsurge quare obdormis„ , 116 116 „Стани, защото спиш…“ (лат.) меса против езичниците, и “Reteminisere„ 117 117 Помни (лат.) , меса на военното време… След това, както се казваше в съобщението, негово светлейшество се е усамотил в планината за размишления и молитви за справедливост“.

„А сега няколко думи…“

— Изключете го! — простена Зерчи.

Младият свещеник натисна превключвателя и загледа абата с широко отворени очи.

— Не вярвам в това!

— В кое? Съобщението за папата ли? Аз също не вярвах, но го бях чул и по-рано. Новият Рим имаше време за опровержение, но не казаха нито дума.

— Какво означава това?

— Нима не е ясно? Дипломатическата служба на Ватикана работи. Очевидно те са изпратили съобщението за Гуамската конференция. И очевидно това съобщение е ужасило нашия свети отец.

— Какво предупреждение! Какъв жест!

— Това е повече от жест, свети отче. Негово светейшество не би отслужил военна меса само заради драматичния ефект. Освен това много хора ще помислят, че е имал предвид „против езичниците“ от другата страна на океана, а „справедливост“ — от нашата страна. Или, ако добре са осведомени, те ще мислят така и сами.

Той закри лицето си с ръце, после ги вдигна нагоре и ги отпусна.

— Да спиш. Какво е сънят, отец Лехи? Помните ли? Тези десет дни не видях човешко лице без тези черни кръгове под очите. Едва успях да дремна малко предишната нощ, защото някой крещеше пронизително горе, в къщата за гости.

— Луцифер не е пясъчен човек, това е истина.

— Какво сте се загледали през прозореца? — рязко запита отец Зерчи. — Защо зяпате все в небето? Ако това се случи, няма да го забележите преди взрива, а след него по-добре и въобще да не можете да го видите. Престанете! Това е безумие.

— Да, преподобни отче. Макар, че гледах по друга причина. Наблюдавах лешоядите.

— Лешоядите?

— Всеки ден стават все повече. Десетки лешояди… и всички кръжат. Над лагера на Зелената звезда, надолу по шосето.

— Нищо чудно. Просто имат здрав апетит. Ще отида да подишам въздух.

Във вътрешния двор се натъкна на мисис Грейлис. Тя носеше кошница домати, която остави на земята, когато абатът се приближи.

— Донесох ви нещичко, отец Зерчи. Гледам, че табелата ви е свалена и зад вратата стоят няколко бедни момиченца, така че реших, че няма да сте против посещението на старата търговка на домати. Донесох малко, вижте.

— Благодаря ви, мисис Грейлис. Табелата свалихме заради бежанците, с това нещата са в ред. А за доматите поговорете с брат Елтън. Той ще ги купи за кухнята.

— О, не идвам да ги продавам, отче! Донесох ви ги така. Вие също раздадохте много храна на бедните, които приютихте. Къде да ги оставя?

— Временната кухня… не, оставете ги тук. Ще наредя да ги пренесат в дома за гости.

— Сама ще ги отнеса. От толкова далече ги нося, че… — тя отново нарами кошницата.

— Благодаря, мисис Грейлис.