Лари Нивън - Пръстенов свят

— След няколко хилядолетия — продължи кукловодът — числеността ни нарасна на един трилион. Отслабването на силата на естествената слънчева светлина ни принуди да осветяваме улиците си и през деня, което доведе до още по-голямо затопляне. Нашето слънце не ни служеше както трябва. Накратко, не след дълго разбрахме, че то е по-скоро бреме, отколкото придобивка. Отдалечихме се от него на разстояние една десета от светлинната година и го използвахме само като котва. Селскостопанските планети ни бяха необходими, пък и сметнахме, че ще е доста опасно да оставим нашия свят да плува свободно из пространството. Ако не беше това, слънце въобще нямаше да ни трябва.

— Ясно — рече Луис Ву. — Сега разбирам защо никой не успя да открие света на кукловодите.

— Тази беше една от причините.

— Претърсихме всички жълти джуджета в известното пространство, че и някои извън него. Почакай малко, Несус, все пак трябваше да открием селскостопанските планети, щом са били разположени като розета на Кемплерер.

— Луис, не сте знаели около какви слънца трябва да ни търсите.

— Как? Вашето слънце не може да не е било жълто джудже.

— Ние сме се появили и еволюирали под лъчите на жълто джудже, наподобяващо Процион. Сигурно ти е известно, че след половин милион години Процион ще се превърне в червен гигант.

— За Бога! Нима вашето слънце се е превърнало в червен гигант?

— Да. Малко след като сме преместили нашия свят, слънцето започнало да набъбва. Това е станало по времето, когато прадедите ти все още са използвали бедрените кости на антилопи, за да трошат черепи. Тогава, когато вече сте могли да си зададете въпроса къде се намира нашият свят, сте започнали да ни търсите не там, където е трябвало…

Несус помълча няколко секунди.

— Бяхме прикоткали при нас и подходящи планети от близки звездни системи, с което увеличихме броя на селскостопанските светове на четири, и ги подредихме във формата на розета на Кемплерер. Когато слънцето ни започна да се издува, наложи се да ги преместим всички едновременно, като при това им осигурим източници на ултравиолетово излъчване, което да компенсира отслабването на дейността на жълтото джудже. Вече разбираш, че преди двеста години, когато решихме да напуснем галактиката, бяхме доста добре подготвени. Понатрупали бяхме опит в преместването на светове.

Докато говореха, розетата бе увеличила размерите си. Светът на кукловодите приближаваше под краката им, растеше и се готвеше да ги погълне. Звездите, разпръснати из черните морета, се бяха уголемили и превърнали в малки острови. Континентите излъчваха светлина, по-силна от слънчевата. Преди много години Луис Ву, застанал на склона на планината Виж го там, бе наблюдавал водопада на Голямата река, най-високия в известното пространство. Погледът му бе проследил падането на водата до място, разположено някъде в безкрая, където водният поток се бе превърнал в размита бяла мъгла. Именно тази размитост на мъглата се бе запечатала в паметта му и тогава Луис Ву, почти хиптонизиран, се бе заклел, че ще живее вечно. Как иначе щеше да види всичко онова, което трябваше да бъде видяно?

Сега още веднъж се увери, че тогавашното му решение е било правилно. Светът на кукловодите продължаваше да се приближава.

— Гледай ти — каза Говорещия с животни. Раздвижването на дългата му розова опашка показваше, че се вълнува, макар лицето и гласът му да не издаваха безпокойство. — Несус, фактът, че не сте смели, беше достатъчен за нашето презрение. Това обаче явно ни е заслепило. Расата ви е опасна. Ако се бяхте страхували от нас, можеше да ни унищожите. Вашата сила е ужасяваща. Нямаше да бъдем в състояние да ви попречим.

— Един кзинт не би могъл да се бои от едно тревопасно.

Несус не беше вложил ирония в думите си, но Говорещия реагира гневно.

— Та кое разумно същество няма да се страхува от подобна сила?

— Разочароваш ме. Страхът е брат на ненавистта. Тогава може да се предположи, че един кзинт напада това, от което се бои.

Разговорът започна да придобива неприятен привкус. При положение, в което „Далечният изстрел“ се намираше на стотици светлинни години от известното пространство и всички те зависеха от милостта на кукдоводите, не беше разумно кукловодите да откриват причини да се боят от тях.

Трябва да се смени темата. И то бързо! Луис понечи да отвори уста.

— Хей! — каза Тила. — Всички вие говорите за Кемплерерови розети през цялото време. Кой ще ми обясни какво представляват?