— Друг пример. Земята произвежда твърде малко прясна вода за своите осемнадесет милиарда жители. Налага й се да обезсолява морската вода, вследствие на което се отделя топлина. Нашият свят, много по-пренаселен от Земята, би загинал за един ден, ако не разполагаше с дестилиращи инсталации.
— Трети пример. Транспортът, предизвикващ промени в скоростта, винаги произвежда топлина. Космическите кораби, превозващи зърнени храни от селскостопанските планети, излъчват топлина при влизането си в нашата атмосфера и я затоплят. Още повече топлина отделят при излитането си.
— Но охладителните системи…
— Повечето охладителни системи само преместват топлината от едно място на друго и при това дори я увеличават, тъй като се нуждаят от енергозахранване.
— Така… Започвам да схващам. Колкото повече кукловоди има, толкова по-горещо става.
— Сега разбра ли, че топлината, произвеждана от нашата цивилизация, бе започнала да превръща световете ни в необитаеми?
Смог — помисли си Луис Ву. — Двигатели с вътрешно горене. Бомби и ракети в атмосферата. Промишлени отпадъци в езерата и океаните. И без това наполовина се самоизтребихме с нашите собствени боклуци. Ако не беше Демографското бюро, дали Земята вече нямаше да е загинала от отпадъчната си топлина?
— Невероятно — рече Говорещия с животни. — Тогава защо не напуснахте този свят?
— Кой ще рискува живота си, като се има предвид дебнещата от космоса смърт? Само някой луд като мен. Нима е трябвало да заселваме други светове с нашите луди?
— Можеше да изпратите кораби със замразени оплодени яйцеклетки. Само екипажите щяха да са от луди.
— Чувствам се неловко, когато говоря на сексуални теми. Биологическото ни устройство прави такива методи неизползваеми, но без съмнение можехме да измислим нещо аналогично. С каква цел, обаче? Населението нямаше да намалее и светът ни щеше да продължава да умира от собствената си топлина.
— Бих искала да надникна извън кораба — рече Тила, уж между другото.
Кукловодът бе изумен.
— Сигурна ли си? Не изпитваш ли страх от падането?
— Страх? В кораб на кукловоди?
— Да-а. Всъщност, от това, че ще гледаме, опасността няма да стане по-голяма. Много добре — всичко това Несус пропя на собствения си език и корабът изчезна.
Все още можеха да се видят един друг, както и самите себе си. Мержелееха се четири кресла, увиснали в пустотата, и едно освежаващо устройство в средата. Всичко останало бе черният космос. Пет свята блестяха със силна бяла светлина зад тъмната коса на Тила.
Бяха еднакви по размер, може би два пъти по-големи от Луната, гледана от Земята. Образуваха петоъгълник. Четири от тези светове бяха обградени от малки блестящи светлинки — изведени на орбита слънца, излъчващи изкуствено жълтобяло сияние. Бяха еднакви и по яркост и вид — мъгляви сини кълба, чиито континенти оставаха невидими от такова разстояние. Петият свят обаче…
Петият свят нямаше орбитални слънца. Светеше със собствена светлина, забелязваха се ивици, образувани от контурите на континентите и цветовете на слънчевите отблясъци. Между ивиците се спотайваше мрак, еднакъв с този на околното пространство. Създаваше се впечатление, че самият космос обгражда континенти от светлина.
— Никога не съм виждала такава красота — рече Тила, почти разплакана. Луис, който бе видял много неща, беше склонен да се съгласи с нея.
— Невероятно — каза Говорещия с животни. — Просто не мога да повярвам. Значи, взели сте вашите светове със себе си.
— Кукловодите не се доверяват на космическите кораби — рече разсеяно Луис. Потръпна при мисълта, че би могъл да пропусне всичко това, че е било напълно възможно кукловодът да се спре на някой друг, а не на него. Така и щеше да си умре, без да е видял розетата…
— Как го постигнахте, Несус?
— Вече ви обясних, че нашата цивилизация бе започнала да загива от собствената си топлина. Чрез цялостното преобразуване на енергията се освободихме от всички отпадъчни продукти на цивилизацията ни, само не от този. Не ни остана нищо друго, освен да отдалечим нашия свят от звездата му.
— Това не беше ли опасно?
— Беше много опасно. През оная година планетата ни щеше да полудее. Затова и годината влезе в историята. Вече бяхме закупили безоткатни импулсатори от Аутсайдерите. Можете да си представите на каква цена. Все още погасяваме вноските. Като използвахме тези двигатели, преместихме две селскостопански планети. Преди това експериментирахме същото с други, безполезни. Така или иначе, успяхме да го сторим. Преместихме нашия свят.
Читать дальше