Роберт Догерти - Скалата

— Ами съобщенията за Леви?

— Пратиха ги моите колеги. Изненадах се от бързината, с която тя разбра как ги пращат. Вие трябваше да засечете само предназначената, за вас част — двете съобщения за Леви. Частта, която изчезваше, беше разговор с моите колеги. — Пенкак повдигна странния си бастун.

— Приемникът е в дръжката. Трябваше да поддържам постоянен контакт.

— Ами този кратер? — попита Дон. — Наистина ли е бил образуван от метеорити?

Пенкак вдигна деформираните си рамене.

— Не зная. Наистина съм проучвала кратера и смятам, че най-вероятно е образуван при ядрена експлозия, но нямам представа как би могло да се случи. Събрахме всички възможни съществуващи геологични особености и ги свързахме в правдоподобна история, наред с други фактори, които можехме да манипулираме, за да убедим лидерите на вашия свят, че съществува извънземна заплаха. Остава да видим как сме се справили. Трябва да признаете, че разиграхме много реалистичен и правдоподобен сценарий.

— Защо ние? — върна се към първия си въпрос Фран. — Защо ние двамата с Дон?

— Заради вашия син.

— Нашият син ли? — рече Батсън. — Та ние почти не се познаваме. Защо във вашето минало ще имаме син?

— Защото участвате в проекта „Хермес“. Когато настъпи Хаоса, правителствата евакуираха участниците в проекта „Хермес“. Отначало в Западна Вирджиния. После, след размяна на ядрени удари между Китай и Съединените щати, по-голямата част от Северна Америка стана необитаема и оцелелите бяха преместени в Австралия. Години живяхте в херметично затворен подземен комплекс под Ейърс Рок и работехте по проекти за възстановяване на една вече невъзстановима планета. Вашият син е лидерът, подтиквал ни напред през всички тези години, въпреки че прогнозите ни показваха единствено бавна и мъчителна смърт. Той ни подтикваше до онзи момент, в който разработихме пътуването във времето и после оглави групата, планирала цялата тази операция.

Последва продължително мълчание. Някъде от ръба на кратера се разнесе вой на койот.

— Наистина ли смяташ, че нещата ще се променят към по-добро, ако Хокинс и Тускин предотвратят избухването на втората бомба?

— Нещата вече се промениха — каза Пенкак. — Не може да стане много по-лошо от настоящето, което познавам. Човешката раса загива като вид, плътно следвана от всичко останало на планетата. Нашите най-благоприятни прогнози ни дават само още дванайсет години и три месеца до изчезването на човечеството. Ние в бъдещето няма какво да губим освен още няколко години мизерен живот.

— Ами Дебра? — неочаквано попита Фран. — Защо не дойде с нас?

Пенкак въздъхна.

— Избухването на бомбата в Русия беше само началото на края. Човечеството не се стресна дори тогава. Руснаците подозираха, че зад експлозията стоят американците. Американците пък подозираха руснаците, че се опитват да унищожат Европа. Европейците бяха прекалено заети да умират, за да подозират когото и да било. Със загубата на индустриалните европейски държави и на южноафриканското злато южното полукълбо потъна в икономическа и екологична криза. Китай удари Япония. Размяната на ядрени удари между Съединените щати и Китай беше резултат от опита на американците да попречат на инвазията. Разбира се, фактът, че в резултат на войната японските острови станаха необитаеми, не спря никого. Но дори тогава, сблъскали се лице в лице с изчезването на човечеството, правителствата продължиха да действат едно срещу друго. Леви беше включена в проекта „Хермес“. Тя се присъедини към вас в подземния бункер, но работата й беше далеч по-различна от вашата. Трябваше да работи върху унищожителни оръжия — последният опит на американското правителство за създаване на абсолютното оръжие. И отлично се справи с тази задача. — Пенкак погледна Фран. — Ти позна Ейърс Рок веднага, но скалата беше различна, нали?

— Изглеждаше изтърбушена — потвърди Фран.

— Така е. Когато провеждахме тази операция, войната все още продължаваше — каза Пенкак. — Австралия беше последният обитаем континент и сами можахте да се убедите до каква степен — трябваше изцяло да пречистваме въздуха, който изпомпвахме от повърхността. Останките от американското правителство и проекта „Хермес“ се преместиха в Австралия през двайсет и третата година от Хаоса. Ние построихме и обитавахме този огромен подземен комплекс под повърхността на Скалата. Леви беше основният член на екипа, който разработи теориите, позволили създаването на плазмометите. Една отцепническа група консерватори използва тези оръжия срещу поддържащите ни инсталации извън Ейърс Рок, когато разбраха за плана ни да променим миналото и да унищожим нашето настояще. Успяхме да ги спрем, но само колкото да имаме време да реализираме проекта си. Ти видя какво направиха оръжията им с Ейърс Рок. Руснаците — каквото остана от тях — също разработваха свои собствени оръжия. Другите трима души, чиито имена пратихме на руснаците, бяха участници в тази група. Смъртта им предполага промяна на нашето бъдеще дори бомбата да избухне, защото няма да са там, за да завършат тяхното оръжие, използващо лъчи от елементарни частици, усъвършенствано двайсет и пет години след началото на Хаоса. Не ни е известно дали няма да ги заместят други, които да го довършат. Единственото, което знаем, е, че след двайсет и седем минути може да стане първата голяма промяна. А може и да не стане. Всичко друго е от второстепенно значение.