Роберт Догерти - Скалата

Качиха се в плъзгача и удивено спряха пред облечената в черна роба фигура вътре.

— Следата тук е студена и няма много време. — Беше същият металически глас, който познаваха като Говорителя.

— Знаеш ли къде е другата бомба? — попита Тускин.

— Той се насочи към Капустин яр.

— Мамка му! — избухна руснакът. — Трябва да го спрем!

— Какво има при Капустин яр? — попита Хокинс.

Тускин залитна към пейката и седна, без да обръща внимание на фигурата в черната роба.

— Трябваше да се сетя. Сергот не би жертвал живота си за безполезен жест. Той е избрал целта, която би имала най-голям ефект.

— Какво има при Капустин яр? — повтори Хокинс, разтревожен от вълнението на Тускин.

— Военен арсенал. За ядрени оръжия. Там са складирани и СС-27.

— Хокинс се намръщи.

— СС-27 ли? Мислех си, че последният ви модел стратегическа ракета е двайсет и четворката.

— Така смятат почти всички. Двайсет и седмицата обаче не е проста ракета — направо може да се нарече оръжието на Страшния съд. Участвах в проверката на охранителната система на арсенала в Капустин яр, Сергот също. Обясниха ни какво има вътре и дори аз се уплаших. Двайсет и седмицата е радиоактивно мръсна. Взеха стари ракети от космическата програма и им монтираха системи за насочване. После поставиха в бойната глава сравнително малко количество ядрен експлозив и го заобиколиха с ядрени отпадъци. Ние имаме много повече ядрени отпадъци, отколкото могат да си представят на Запад. Всички бойни глави, които трябваше да унищожим след края на студената война… Западът не ни помогна да се освободим от плутония, а отпадъците все трябваше да идат някъде…

— Когато бойната глава на СС-27 избухне — продължи Тускин, — отпадъците се разпространяват с горещите частици от самата бомба и предизвикват дългосрочно заразяване. Двайсет и седмиците са само двайсет на брой, но се смята, че това е достатъчно, за да покрие изцяло Европа с такова високо равнище на радиация, че да направи континента необитаем за поколения напред.

— Господи! — избухна Хокинс. — Това е ужасно! Значи не си имаме работа само е една бомба. — Той се обърна към говорителя. — Ако през цялото време си знаел къде е другата бомба, защо не ни каза?

Говорителя не помръдна. Механичният му глас не издаваше никакви чувства.

— Не можем да се намесваме. Вие сами трябва да промените нещата.

— Тогава защо сега си тук? — попита Хокинс.

— Защото времето ни свършва. Повече не можем да контролираме събитията, както си мислехме преди. Променливите величини са прекалено много. Успех.

— За какво говориш? Какви събития да контролирате? Какво изобщо става? — попита майорът, докато Тускин вървеше към кабината.

В отговор се появи черен портал. Говорителя мина през него и изчезна.

Метеоритния кратер, Аризона

23 декември 1995 г., 04:20 ч. местно време

23 декември 1995 г., 11:20 ч. по Гринуич

— Коя си ти? — попита Фран. Трепереше от студения нощен въздух.

— Името ми няма значение — отвърна Пенкак.

— Но не си Пенкак?

— Спокойно можеш да ме наричаш така. Приех нейната самоличност през 1954-та, когато тя загина в автомобилна катастрофа. Оттогава водя нейния живот.

Фран зададе въпроса, който най-много я тревожеше.

— Защо? Защо правите всичко това? Защо се преструвахте на извънземни?

— В известен смисъл ние сме извънземни — отвърна Пенкак. — Бъдещето, от което идваме, е много различно от онова, което познавате. — Тя замълча за миг. — Но наистина има основателна причина, поради която постъпихме по този начин, и именно ти от всички хора на земята би трябвало да я разбереш. В нашето време също имаме статистическо прогнозиране — много по-усъвършенствано от твоето. Ние обърнахме процеса в търсене на критичния възел, към който да можем да се върнем. Когато попитахме компютрите как да постигнем целта си, най-благоприятното решение — единственото възможно решение — беше да поставим пред хората от миналото извънземна заплаха, нещо, срещу което различните страни и сили да се обединят.

— Каква е била целта ви? — попита Батсън.

— Да променим историята си — отвърна Пенкак.

— Но защо ние? Защо сега? — попита геологът.

Пенкак погледна към някакви блестящи цифри на дръжката на бастуна си.

— Защото в моето минало близо до секретен склад за ядрено оръжие на хиляда деветстотин и двайсет километра югозападно от Москва след трийсет и две минути избухва ядрена бомба. Горещите частици от тази експлозия покриват по-голямата част от Европа, като в крайна сметка обхващат целия свят и оказват драстично въздействие върху, живота на планетата. Следва икономически и политически хаос и светът изпада в нещо, което се нарича Трета световна война, но по-подходящото му наименование е Хаоса. — Тя посочи гърдите си. — Аз съм един от сравнително здравите хора от моето време. Точно преди да тръгнем сами видяхте някои от другите.