Роберт Догерти - Скалата

— Не — промълви Дебра сама на себе си. — Не, това не може да бъде. — Издърпа пръстите си от отворите и ги притисна към слепоочията си. Тялото й се разтърси от ридания.

Пролетеск, Украйна

23 декември 1995 г., 11:30 ч. местно време

23 декември 1995 г., 08:00 ч. по Гринуич

Хокинс за последен път погледна през бинокъла си към малката дача и после го подаде на Тускин.

— Познато ли ти е това място?

Руснакът се изплю на снега. Трикото му сега беше бяло, осеяно със зелени точки й ивици, и съвършено се сливаше със снега и ниските борове.

— Да. Познато ми е. Това е едно от многото места, на които СВР — бившето КГБ — водят онези, които никой няма да види отново. Пазачите живеят в лукс, затворниците — в мъки. Контрастът е съзнателен — преценен е така, че да помогне в процеса на пречупване на затворника. Имали са много години, за да усъвършенстват методите си. Прекалено много.

— Ами охраната? — попита Хокинс.

Тускин му отправи вледеняваща усмивка.

— Кой би дръзнал да ги нападне? Трябва да си луд, за да тръгнеш срещу СВР.

Майорът се изправи.

— Е, аз май съм луд.

Тускин го последва и го потупа по гърба.

— Никога не е трябвало да бъдем врагове.

Хокинс посочи дачата.

— Как искаш да я превземем?

— Генералът е в мазето. Хората от СВР са отрепки, които живеят от нещастието на другите. — Той погледна Хокинс, сякаш се опитваше да прецени реакцията му. Убиваме всички и извеждаме генерала. Как ти звучи този план, приятел?

Хокинс подхвърли в длан плазмомета.

— Добре ми звучи. Давай да действаме.

Тръгнаха през гората и се спуснаха към малката къща, кацнала на ръба на покритото с лед езеро. Преди малко бяха кацнали с плъзгача от другата страна на склона, по който слизаха сега. Щом излязоха от вратата, тя незабавно се затвори, но Хокинс не се съмняваше, че когато се върнат, ще се отвори.

Полетът от тунгуската тайга беше невероятен. Напомняше на Хокинс за бръснещия полет с хеликоптер с опитен и малко луд пилот. Щом минаха през Стената, автопилотът се включи и ги отнесе от тайгата до мястото, което майорът посочи на видеоекрана. Плъзгаха се ниско — дъното на машината минаваше само на сантиметри над дърветата и винаги се придържаше възможно най-близо до земята. Скоростта им бе невероятна за такава височина — Хокинс пресметна, че са пътували почти с осемстотин километра в час.

Стигнаха края на гората и майорът върна вниманието си към настоящето. Пред тях имаше дванайсетина метра открито пространство. Отпред бяха паркирани две черни коли с вериги на гумите. Нямаше и следа от охрана. Сърцето му туптеше в ушите. Сетивата му се напрягаха и долавяха неща, които иначе биха останали незабелязани. Когато превключи съзнанието си на бойна готовност, времето започна да тече по-бавно. Тускин посочи с ръка и наклони глава — жестове, които повечето хора не биха разбрали. Майорът изпита близост към своя кръвен брат по убиване. Той отлично го разбираше. Хокинс с равни крачки тръгна напред по голия сняг. Цялото му същество бе насочено към къщата в очакване на реакция.

Тускин се движеше в обхвата на периферното му зрение. Хокинс стигна до дачата и хвърли бърз поглед зад ъгъла. Там имаше веранда, по средата на която се виждаше врата. Майорът погледна през рамо и видя руснака, който му кимна и зави зад ъгъла, като се привеждаше ниско, за да не го видят през прозореца. Изведнъж предната врата се отвори и на прага се появи мъж.

Плазмометът го разсече на две и след по-малко от половин секунда Хокинс стоеше на прага, обливайки стаята с огън. Мъжете умираха още преди да осъзнаят какво става. Майорът отпусна спусъка едва когато отсрещната стена се разлетя на парчета. Надясно се виждаше стълбище. Златистият лъч на другия плазмомет разсече въздуха от дясната му страна и улучи двама мъже от СВР, които излизаха от другата стая на първия етаж. Тускин влезе и погледна равнодушно димящите трупове.

Спуснаха се заедно по стълбището. Разнесе се глас — някой попита какво става. Тежката стоманена врата в основата на стълбите избухна и Хокинс влезе вътре. Палачът бе толкова изненадан, че първият му куршум се заби в бетона високо над главата на майора. Втори изстрел нямаше. Хокинс сведе цевта на плазмомета и погледна единствения човек в къщата, останал жив.

Генералът беше гол и завързан за две кръстосани греди, завинтени за стената. Автомобилният акумулатор и клещите, оставени върху една количка, говореха достатъчно за грубите методи за извличане на информация, използвани от СВР. Когато влезе Тускин, очите на генерала се разшириха.