Роберт Догерти - Скалата

— Но какво е излетяло? Как така не сме успели да го заснемем?

Разузнавачът пръсна по бюрото няколко други снимки.

— Наредих да понижат фокусния радиус, за да увеличим площта на заснемане, но не открихме нищо. Каквото и да е излетяло оттам, трябва да е било адски бързо и отдавна е изчезнало от района.

— Нещо е излетяло от тяхната Стена — каза Лам. Нещо, за което не са знаели. Стреляли са по него. — Той погледна агента. — Руснаците навярно смятат, че ние сме го пратили.

Мъжът се готвеше да му отговори, когато високоговорителят на FM-радиостанцията на бюрото на Лам оживя и от него се разнесе развълнуваният глас на капитан Томкинс.

— Господин Лам! Морските пехотинци се върнаха! Върнаха се, сър!

Лам силно натисна бутона на микрофона.

— Задръж ги долу в кухината. Идвам веднага. Искам да внимаваш — от Стената може да излезе и нещо друго.

Спускането в шахтата му се стори прекалено дълго. Мъчеше се да осмисли последните събития. Когато стигна в кухината, видя деветима от десетте морски пехотинци да стоят там със зашеметени изражения. Десетият лежеше на земята. На крака му имаше подозрителна бяла превръзка.

— Какво се случи? — попита Лам, като се обърна към лейтенант Кинг.

Офицерът сякаш не го чуваше. Лам премести очи към сержанта.

Сержант Джонсън спокойно срещна погледа му.

— Редник Причет има нужда от лекар, сър.

Лам отсечено махна с ръка на Томкинс.

— Пратете ранения горе.

Джонсън малко се поотпусна и застана в стойка свободно.

— Минахме през Стената и се озовахме в някаква стая. Цялата беше бяла, без прозорци и с нещо като врата в отсрещния край, само че нямаше брава. Не зная от какво бяха стените, но беше някакъв метал — никога не съм виждал подобно нещо. Лейтенантът се опита да простреля вратата и куршумите просто отскочиха. Причет беше ранен от рикошет. — Сержантът отстъпи малко назад. — Стената, през която минахме, изчезна точно след влизането на последния човек. Затова не можахме да пратим никого да докладва, както наредихте. Не можехме да идем никъде. Останахме там, докато вратата внезапно не се отвори и влезе онзи армейски майор — Хокинс. Само че беше целият в онова високоскоростно нещо. — Джонсън поклати глава при спомена. — Никога не съм виждал подобно нещо, сър. Беше облечен в някакво трико, което блестеше като Стената. — Той посочи с палец към отсрещния край на кухината. — И носеше оръжие, каквото нито съм виждал, нито съм чувал.

— Какво каза Хокинс? — попита Лам.

— Каза, че се прибираме. Че единственото, което трябвало да направим, било да минем през Стената и още преди да свърши, отсрещният край на стаята отново се превърна в черната Стена.

— Само това ли каза? — нетърпеливо попита Лам.

— Не, сър, не само това. Каза също да ви предадем, че руснаците не стоят зад всичко това. Показа на мен и лейтенанта оръжието си и то определено не е нещо, което сме в състояние да направим. Стреля с него и половината стена изчезна. Уплаши до смърт някои от момчетата. После накара лейтенанта да стреля по него с пистолета си. Лейтенантът не искаше, затова майорът просто му взе пистолета, обърна го срещу гърдите си, натисна спусъка и нищо не се случи искам да кажа, че пистолетът стреля, но майорът, разбирате ли, просто си стоеше там. После погледна към мен и ми каза да стрелям в гърдите му. Направих го. Изстрелях срещу него откос от три куршума, сър, и той даже не трепна. Никога не съм виждал такава броня. Той каза, че това трябвало да ви убеди, че онова, което ви бил казал, е истина. — Джонсън си пое дъх. — И после каза нещо последно, сър. Каза, че той и някой си подполковник Тускин отивали да търсят другата бомба. И каза, че им били помогнали другите — онези, които построили кухината и Стената. Каза, че оръжието и бронята били част от тази помощ. Не зная какво означава всичко това, но майорът каза да се погрижа да ви го предам.

— Защо Хокинс сам не се върна обратно? — попита Лам. — Можеше да ми покаже снаряжението и да ме убеди в правотата си.

— Той предупреди, че ще зададете този въпрос — отвърна Джонсън. Говореше с механичния монотонен глас, който подчинените често използват, за да съобщят лоша новина на началниците си. — Каза, че нямало да мине обратно поради две причини. Първо, нямало достатъчно време. Каза, че трябвало да намерят бомбата изключително бързо. Второ, каза, че не ви вярвал достатъчно, за да донесе тук онзи пистолет и бронята и да ги остави в ръцете ви.

Лам затвори очи за миг и се опита да овладее емоциите си. Беше време да мисли ясно.