Роберт Догерти - Скалата

„Как ще ни го докажете?“

— Ще върнем откраднатата ядрена бомба — отвърна Хокинс. — Двойника на онази, която унищожи вашия предавател в купола Вредефорт. Вие казахте, че липсата на бомбата е важен факт. Следователно връщането й също е важно.

Червената и синята светлинни неочаквано се уголемиха и запулсираха. Като че ли разговаряха помежду си, но не се чуваше нищо, докато страничните точки се върнаха в нормалното си положение. Говорителя отвърна:

„Защитника не е впечатлен. Защитника отбелязва, че различните ви общности притежават хиляди ядрени оръжия и всички те са в състояние да нанесат вреда на отбранителната ни система.“

— Все пак трябва да започнем отнякъде — възрази Хокинс.

„Имали сте цели поколения, за да започнете“ — посочи гласът.

— На нашите правителства им е трудно да повярват, че всичко това се случва в действителност — намеси се Фран. — Те не искаха да дойдем тук и да разговаряме с вас, докато не получат по-убедителни доказателства. Вие не им дадохте време за това. Тъкмо вашият срок предизвика събитията при тунгуския портал. Казвате, че на Коалицията са й трябвали шестстотин години, за да реагира на атаката на Рояка. И в същото време ни давате само двайсет и четири часа. Трима от четиримата, чиито имена сте включили в руския списък са мъртви, защото се опитаха да дойдат при вас. Тази саможертва трябва да ви говори нещо. Фактът, че всички ние, които сме тук, жертвахме всичко, за да дойдем при вас и да ви направим това предложение, и че сме готови да дадем живота си, за да върнем другата бомба — това би трябвало да ви говори нещо. Вашият Защитник със сигурност може да разбере значението на една раса, чиито индивиди са готови да се жертват за общото благо. А ние сме индивиди — не сме като Рояка, с който воювате. Най-ценното за всеки един от нас е животът ни. И все пак ние сме тук и ви предлагаме този живот. Трима от нас вече се разделиха с него. Ако това не е достатъчно, не можем да ви дадем нищо повече.

Последното изречение сякаш увисна във въздуха. Накрая, след цяла минута очакване, отекна гласът на Говорителя.

„Имате дванайсет часа. В окончателното си решение ще вземем предвид какво ще се случи през това време.“

Трите точки светлина започнаха да избледняват.

— Почакайте! — извика Хокинс.

Полуизчезнали, точките замръзнаха.

„Какво има?“ — попита Говорителя.

— Какво е станало с морските пехотинци, които минаха през портала в Ейърс Рок?

„В безопасност са. Ще ви позволим да ги видите и ще ги оставим да се върнат на изходната си позиция.“

— Ами Дон Батсън?

„Какво Дон Батсън?“ — отвърна гласът.

— Къде е той? Мина през портала в Ейърс Рок заедно с нас, но изчезна, когато се срещнахме с подполковник Тускин.

„Настоящото местоположение на Батсън е неизвестно. Ще го потърсим.“

— Има ли някакви други портали освен Ейърс Рок, през които можем да се върнем на Земята?

„Тунгуският портал е затворен само временно. Можем отново да го отворим.“

Хокинс погледна към Тускин, който поклати глава.

— Охраняват го. Никога няма да успеем да се промъкнем.

— Хм, не можем да се върнем и през Ейърс Рок. — Майорът насочи вниманието си обратно към светлината. — Има ли някакъв друг начин да се върнем на Земята освен през Ейърс Рок и тунгуската тайга?

„Защо не можете да се върнете през Ейърс Рок или тунгуската тайга?“

— Защото минахме през тях без разрешението на нашите правителства — отвърна Хокинс. — Вече ви го казахме.

„Щом не работите в съгласие с правителствата си, как ще откриете липсващото ядрено оръжие?“

— Ще потърсим хората, които знаят къде е — поясни майорът.

„Къде са тези хора?“ — попита Говорителя.

— Първият, когото трябва да намерим, се намира в югозападната част на Русия — отговори Тускин.

— Нуждаем се от вашата помощ — каза Пенкак. — Ще направим всичко по силите си, но ако ни помогнете, шансовете ни за успех ще са много по-големи.

Червената точка проблесна, незабавно последвана от другите две. Хокинс ги наблюдаваше, омаян от играта на багрите. Това продължи половин минута, после страничните светлини замръзнаха.

„Защитника не вярва, че си струва да си губим времето с това. Посредника смята, че трябва да ви се даде шанс — вие имате волята, но не и средствата да постигнете задачата, която сте си поставили. Решителната дума е моя. Ще ви окажем известна подкрепа. Плъзгачът, с който дойдохте дотук, ще ви пренесе през тунгуския портал. Порталът ще бъде програмиран да пропуска единствено него. Когато преминете, ще можете да го насочвате накъдето желаете. Плъзгачът има… — Говорителя замълча за миг, после продължи, — за вашите цели на повърхността на планетата ви, на практика неограничен обхват на действие при висока скорост. Той не може да бъде засечен от сензорните системи на вашата раса, тъй като лети ниско и използва физическите особености на терена, за да избягва визуалното и електронното разузнаване.“