Роберт Догерти - Скалата

Контролният пулт беше изключително прост. Между двете седалки имаше видеоекран с нещо, което трябваше да е карта на непосредствената околност на повърхността на планетата.

— Това трябва да е тунгуският портал — каза Хокинс и посочи към малка точица, която проблясваше на екрана. Показалецът му се плъзна към светещ в червено правоъгълник вписан в по-голям черен квадрат. — Това червеното трябва да е плъзгачът, а черното — сградата, в която се намираме.

— Защо няма надписи? — зачуди се Фран.

— В Коалицията сигурно има толкова много езици, че са опростили всичките си системи за управление така, че да позволяват логично изобразяване със символи — отвърна Леви.

— Мисля, че можем да се справим с това — каза Хокинс и поясни на всички: — Подполковник Тускин знае къде държат руския генерал, който е продал двете бомби. Възнамеряваме да идем там, да го хванем и да го накараме да проговори. Не знаем какво са успели да измъкнат от него руските служби, но каквото и да е то, те нямат желание да ни го съобщят.

— Мисля, че не е необходимо всички да участват — обади се Тускин. — Струва ми се, че малката група ще е много по-ефикасна от голямата.

— Имаме само две брони — прибави Хокинс. — Ние ще се справим с това. През това време всички вие останете тук и се опитайте да научите колкото можете повече. Ще се върнем максимално бързо.

— Първо трябва да се погрижите за морските пехотинци — напомни Пенкак.

Хокинс кимна.

— Аз ще се заема. — И излезе навън. Изтекоха десет минути, докато се върне и съобщи: — Минаха обратно.

След като Пенкак, Фран и Дебра слязоха от плъзгача, Хокинс погледна Тускин. Руснакът кимна. Майорът се наведе напред, постави показалеца си над блестящия зелен бутон със стрелка нагоре и отбеляза:

— Това може да е и за катапултиране на седалките, нали знаеш.

Тускин сви рамене.

— Все някога всички ще си идем.

— Типично руска позиция — отвърна Хокинс и натисна бутона. Плъзгачът се издигна, а когато майорът го пусна, остана на тази височина. Той натисна бутона със стрелка напред и поеха към отварящите се врати на хангара. На екрана входът профуча покрай тях и те се озоваха в пустошта, понесли се към черния блясък на портала към тунгуската тайга.

Ейърс Рок, Австралия

23 декември 1995 г., 14:30 ч. местно време

23 декември 1995 г., 05:00 ч. по Гринуич

— Сър, имаме инцидент при тунгуския портал!

Лам вдигна поглед, когато в палатката му се втурна агентът, стиснал в ръка току-що получени по факса сателитни снимки.

— Какъв инцидент?

— Не сме сигурни, сър — отвърна агентът и плъзна първата снимка по плота на бюрото. — Заснемаме обекта на всеки трийсет секунди. Това е отпреди две минути. — Картината не се различаваше от онези от последните два дни.

— Това е отпреди минута и половина. — Снимката показваше платнището, покриващо ямата в тайгата, но сега вече разкъсано на части. Виждаха се няколко черни точки, които приличаха на мастилени петна във въздуха, наред с дълга червена опашка, излизаща от бронирана машина, спряла на сто метра от дупката.

— Какво се е случило?

Агентът поклати глава.

— Не съм сигурен, сър.

— Можете ли поне да ми кажете какво представляват черните петна и тази червена линия? — ядосано попита Лам.

— Черните петна са противовъздушен огън — стара техника, трийсет и седем милиметрово противовъздушно оръдие. Забелязахме няколко такива, вкопани около обекта след провала на групата „Орион“. Червената линия са трасиращи куршуми, излизащи от ЗСУ 23–4. Стреля с почти хиляда патрона в минута, затова куршумите изглеждат като непрекъсната линия.

— Атакували ли са ги?

Разузнавачът постави на бюрото нова снимка.

— Това е отпреди една минута. — Платнището пак беше разкъсано, но оръдията мълчаха. — Каквото и да се е случило, било е светкавично и вече е свършило.

— Атакували ли са ги? — повтори въпроса си Лам. — Да не би дупката да е била бомбардирана и затова платнищата да са разкъсани?

Агентът продължително обмисли отговора си.

— Не, сър, не мисля. По начина, по който е разкъсана материята и по посоката на стрелбата предполагам, че нещо е излетяло изпод платнището и е изчезнало във въздуха.

— Какво! — възкликна Лам, погледна снимките и после отново агента. — Какво искаш да кажеш с това, че нещо е излетяло от дупката?

— Това е единственото обяснение, което отговаря на фактите, сър. И е нещо, което руснаците не са очаквали. Оръдията им бяха насочени срещу нападение отвън. Мисля, че това ги е изненадало.