Роберт Догерти - Скалата

— Чакайте малко — каза Фран и се приближи до статива, на който по време на предишните разисквания Хокинс бе поставял схемите си. Тя ги запрелиства, докато не откри каквото търсеше. После прокара пръст по схемата и спря на ЯДРЕН ВЗРИВ ПОД КУПОЛА ВРЕДЕФОРТ. — Това е събитието, от което започна всичко — ако приемем случилото се с Хокинс и Дебра за вярно. Тя вдигна ръка, за да предотврати ядосания отговор на майора. — Вижте, аз вярвам на всичко това. Говорителя е казал, че един от факторите, които имат предвид при обсъждането на пригодността на човешката раса за членство в Коалицията, е липсата на втората ядрена бомба.

— Важен фактор — поправи я Хокинс.

— Чудесно — каза Фран. — Още по-добре, важен фактор. Това е разбираемо, защото другата бомба е онова, което забърка цялата тази каша. Е, няма ли да е израз на добра воля, ако липсващата бомба бъде открита и взета под контрол?

Замислен, Хокинс бавно кимна.

— Да. Мисля, че това може да им окаже влияние при взимането на решение.

— Най-малкото може да ги накара да ни дадат още време, за да принудим политиците да предприемат повече позитивни стъпки — отбеляза Пенкак. — Може да оставят порталите отворени още малко. Предполагам, че откриването на онази бомба би бил отличен първи ход.

— Всичко това хубаво — рече Хокинс. — С изключение на факта, че като участник в издирването на бомбата от американска страна мога да ви уверя, че си нямаме и представа къде може да се намира.

— Но може руснаците да знаят — отвърна Пенкак. — Може този подполковник Тускин да има представа.

— Само че в момента той е на хиляди километри — каза Батсън. — И навярно началниците му го приемат по същия хладен начин, по който ви прие Лам.

22 декември 1995 г., 23:23 ч. местно време

22 декември 1995 г., 13:53 ч. по Гринуич

Въпреки че работеше с президента повече от осемнайсет години — още от началото на кариерата му като губернатор — Лам не беше сигурен какво означава изражението на лицето, което се виждаше на видеомонитора. Току-що му бе предал разказа на Хокинс и до този момент президентът беше слушал, без да го прекъсва.

— Господи, Стив. И какво се предполага, че трябва да направя? Вярваш ли във всичко това?

Откакто бе изслушал Хокинс, самият Лам, си задаваше същия въпрос.

— Не, сър. Не вярвам. Но мисля, че не би трябвало направо да го отхвърляме. Тук става нещо — нещо, което, е много важно. Има вероятност историята за Коалицията да е истина, вероятност, която не можем да си позволим да пренебрегнем. Даже да не е вярна, ние си имаме работа с някаква много напреднала технология и ако някой на Земята стои зад нея, трябва адски бързо да разберем кой е. Най-очевидният отговор са руснаците, но ако са те, не разбирам какво правят. Няма никаква логика.

Лицето на президента се напрегна: изражение, което Лам познаваше — беше раздразнен.

— В такъв случай ми се обади, когато разбереш нещо определено, Стив, но не ми стоварвай всички тези глупости на бюрото, като очакваш аз да се оправям с тях. Това си е твоя работа! Имам си достатъчно други сериозни кризи и Бог знае още колко по-незначителни — за тях зная, че са действителни. Да не би да се предполага, че трябва да се обадя на Памаров? И да го оставя да ми хвърли в лицето онова, което се случи с „Орион“ в тунгуската тайга? Да не би да се предполага, че трябва да поставя въпроса пред Конгреса? И какво точно да им кажа? Какво би трябвало да направим? Може би ще е най-добре, ако онези неща наистина се затворят след двайсет и четири часа.

Лам не отговори. Президентът помълча няколко секунди, като се опитваше да се успокои. Когато отново заговори, гневът му се бе стопил и бе заместен от дълбока умора.

— Когато разбереш какво точно става, можеш да ми се обадиш и да ми дадеш препоръките си. Щом смяташ, че е толкова неотложно, положи повече усилия да решиш въпроса.

Екранът угасна. Лам изключи своя приемник и четири-пет минути остана неподвижен. После натисна един от бутоните на бюрото си.

В комуникационната палатка влязоха полковник Толивър и майор Хокинс. Лам първо погледна към Толивър.

— Докладвайте.

Морският пехотинец започна от най-далечната заплаха.

— Получихме информация от въздушното и електронното разузнаване за руския флот. Руснаците стоят на позициите си. Предупредихме австралийските власти да внимават за руски агенти. Досега не са ни съобщили за подозрителни личности. Външният и вътрешният ни периметър са обезопасени.

— Искам от този момент да поставите под прякото ми командване взвод от вашите хора. Нека командирът им се яви при капитан Томкинс при шахтата.