Роберт Догерти - Скалата

Когато им съобщи за двайсет и четири часовия срок, Лам поклати глава. Фран не знаеше какво да мисли. Тъй като не го бе преживяла лично, всичко й се струваше прекалено далечно и жестоко. Сухото фактологично излагане на събитията не ги правеше да изглеждат достоверни. Приличаха на разкази от жълт вестник, а не на доклад на военен.

— Видяхте ли руснаците да се връщат през техния портал? — беше първият въпрос на Лам.

— Не — отвърна Хокинс. — Въздухолетът ни остави първо при нашия. После се издигна и се насочи натам, накъдето би трябвало да е руският — към отсрещната стена.

— Значи е възможно все още да са там — заключи Лам.

На лицето на Хокинс се изписа раздразнение.

— Тази възможност е съвсем малка. Сигурен съм, че са бързали да се върнат при началниците си и да докладват за случилото се също толкова, колкото и ние.

— Освен ако не са инсценирали всичко това — отвърна Лам.

Хокинс се наведе напред.

— Не са го инсценирали. Нямаше начин да го направят. — Той посочи през вратата на палатката към шахтата. — Как ще обясните портала? Как минахме през него? Никога не е имало и намек, че Русия притежава такива възможности. А и къде сме били пренесени?

— Тъкмо това бих искал да узная — рече Лам. — Казали са ви, че не сте на Земята, но ако тези извънземни толкова лесно могат да пренасят хората, как така не са дошли тук?

— Щяхте ли да дойдете тук, ако вие контролирахте нещата? — възрази Хокинс.

— Ами Ричман? — попита Батсън. — Ако трябва да минете през една Стена или портал, за да дойдете тук, и през друга, за да стигнете в тунгуската тайга, как е стигнал от тайгата направо тук?

— Представителите на Коалицията казаха, че те са го задържали през онези осем часа — поясни Хокинс.

— Каза, че сте били в някаква огромна сграда — може би подземна. Защо смяташ, че не е била тук на Земята? — попита Лам.

— Нямах усещането, че съм на Земята — отвърна майорът. — Зная, че звучи странно, но въздухът, сградата, машините, които не успях да разпозная — усещането беше много различно от всичко, което съм изпитвал.

— Защо са се крили от вас? — попита Лам.

— Доколкото мога да преценя, изобщо не са се крили — каза Хокинс. Гласът му издаваше, че едва се владее. — Навярно дори не са били на същата планета. Приличаше на предаване. Възможно е също точно онези точки светлина да са били представителите на Коалицията.

Фран за първи път заговори, опитвайки се да върне разговора в конструктивна посока.

— Какво точно искат от нас?

— Не казаха, че искат нещо — отвърна Дебра.

— Тогава за какво е двайсет и четири часовият срок? — попита Фран.

— Дадоха ни тези двайсет и четири часа, защото ние ги помолихме — или, за да съм по-точна, помоли ги подполковник Тускин. Имах чувството, че така или иначе имат намерение да затворят системата след двайсет и четири часа и просто ни информираха за това. Ние поискахме възможност да се върнем и да съобщим на ръководителите си какво е положението. Ако изобщо ще се прави нещо, трябва да го направим ние и после да го представим пред Коалицията.

Лам вдигна ръце.

— Това е най-невероятното нещо, което съм чувал. Не мога да го съобщя на президента. Ще ме помисли за луд. Освен вашия разказ нямаме други доказателства.

— Ако незабавно не информирате президента, може би ще обречете планетата на гибел — разпалено отвърна Хокинс. — Ако не ви повярва, помолете го да се качи на самолета и да дойде тук. — Той посочи надолу. — Точно под краката ни има убедителни доказателства. С Х-27 президентът може да стигне дотук за по-малко от четири часа. — Майорът говореше за свръхсекретния шпионски самолет, който летеше със скорост, осем пъти по-голяма от тази на звука. — Може да мине през портала заедно с нас и лично да се убеди. Ако чакате прекалено дълго, порталите ще се затворят и никога няма да разберем дали съм бил прав, или не.

Лам го погледна недоверчиво и попита:

— Откъде знаеш за Х-27? Не ти е съобщавано за него.

— Зная много неща, за които не ми е съобщавано — зловещо отвърна майорът. — Знам, че ще предпочетете да се размърдате и да информирате президента какво точно става, след което ще му препоръчате да дойде тук, за да можем за първи път да направим нещо положително. Трябва да използваме възможностите си за добро.

— Няма начин да дойде тук — възрази Лам.

— Той трябва да направи нещо! — възкликна Леви.

Батсън се опита да умири духовете.

— Не разбирам защо извънземните — ако наистина са били такива — трябва да правят каквото и да било. Защо просто не оставят положението каквото си е? Ако всичко това е вярно, нещата са си вървели добре в продължение на много време.