Кевин Андерсън - Метален рояк

Свърза се с капитан Маккамон по сигурен канал.

— Разположихте ли предавателните станции, капитане?

— Да, господин заместник-председател. Няколко души от кралската стража ми помогнаха.

— Сигурен ли сте във верността им?

— Доколкото мога да съм сигурен. Знаят определени подробности за бягството на Питър и Естара. Достатъчно, за да ме обесят — подхвърли Маккамон в изблик на черен хумор. — Ако имаше доносник, досега щях да знам.

— Добре. Време е да разпространим това съобщение колкото се може по-надалече. Председателят продължава да се опитва да го спре, но ние ще попречим на плановете му. Крал Питър ще си каже думата и хората ще му повярват.

— Не се съмнявам в това, сър. Но какво ще направят? Наистина ли очаквате спонтанно въстание?

— Не. Може да се наложи да им помогнем.

Вярна на думата си, Уилис задържа войниците на ЗВС далеч от всички. Позволи на Хаким Алаху да сключва сделки със скитниците за някои материали, докато ЗВС подготвяха за Ханзата важна доставка, която щеше да потегли веднага щом получеха оторизацията за плащане от председателя.

Стоеше на ръба на плаващата база и гледаше рибните пасажи, които се стрелкаха насам-натам из водораслите под понтоните. Бе виждала много от хората си да хвърлят храна във водата, за да ги гледат как ядат.

Нямаше повече инциденти или саботажи. Властите на Реджак следяха зорко гражданите си. Уилис им бе показала, че сътрудничеството е най-доброто решение за всички. Тримата млади вандали бяха прекарали седмица на мантата, където капитан Бриндъл очевидно ги бе сплашил така, че да не правят пакости до края на живота си.

— Мразя, когато добри деца се подхлъзват по наклонената плоскост — изръмжа той и адмиралът се зачуди какъв ли конкретен опит има по темата. Синът му Роб бе служил под нейно командване и винаги й бе изглеждал добро момче.

Един изпит млад скитник, Джим Дули, пристигна с неочаквани вести и Алаху веднага го доведе при Уилис и каза:

— Адмирале, конфликтът е почти пред края си! Ако председателят си дава сметка какво е добро за хората му, ще трябва да се споразумее с нас.

— Твърде дръзко твърдение, господин Алаху, Този младеж още не ми е казал каква новина носи.

Дули бе рошав и приличаше на уплашен заек. Беше слаб, сипаничав, най-много на двадесет и пет, с рядка светлокафява брада, от която бузите му изглеждаха мръсни.

— Мадам, магът-император официално призна Конфедерацията, като отиде на Терок и се срещна с краля. С крал Питър сключиха съюз.

Уилис успя да се овладее. Повечето изоставени колонии на Ханзата вече се бяха присъединили към Конфедерацията, както и скитническите кланове, заедно с всички на Терок — а сега и илдирийците. Кимна на Алаху и каза:

— Прав сте. Изглежда, председателят трябва да се постарае да намали загубите си.

— Мислите ли, че ще го направи? — попита Алаху.

— Никакъв шанс.

— Чухте ли какво са направили зевесетата на Уск? Тези кадри ще накарат всички да се обърнат срещу Ханзата.

Уилис се намръщи.

— Не сме получавали официални съобщения от доста време. Какво е станало на Уск?

— Корабите на зевесетата са унищожили колонията, защото старейшините им са скъсали Хартата. Разпънали старейшините на кръст, представяте ли си?! Гадове!

— Сигурна съм, че преувеличавате. Генерал Ланиан никога не би позволил подобни действия.

— Не би позволил? Той е бил там лично. Той го е направил.

Уилис изсумтя, писнало й беше от безпочвени слухове и преувеличения.

— Не вярвам.

— Вярвайте в каквото си искате. Какво ме интересува?

И Дули тръгна към кораба си, който представляваше дебел резервоар за гориво с няколко стабилизатора и товарни отделения, заварени отстрани. Възмутеният скитник бързо го зареди с несъществени стоки — морска храна и концентриран водораслов екстракт — и излетя.

Когато първата вълна нови търговци се изсипа тук преди седмица, Уилис направи изненадваща проверка, за да се увери, че не се внасят оръжия или експлозиви. Един скитнически пилот изглеждаше доста нервен, докато проверяваха кораба му, и скоро откриха малък тайник с ценни рифови перли, които не бяха сред разрешените стоки. Уилис го пусна да си замине със строго предупреждение. Според нея рифовите перли нямаха по-важно стратегическо значение от рибните филета. Добронамереността й пък спечели благоразположението на местните жители. Оттогава няколко дръзки търговци предпазливо се бяха спуснали — въпреки крайцерите — на планетата.