Айзък Азимов - Роботите на зората

— Който прекарвате на открито, както разбирам.

— Да, госпожо.

— Вие сте един от онези чудаци, както бих ги нарекла, ако вкусът ми не беше култивиран. Нека попитам, вместо това, дали не сте един от онези ентусиасти?

— Да, госпожо.

— Очаквате, че един ден ще емигрирате и ще основете нови светове в пустошта на Галактиката?

— Вероятно не аз, госпожо. Може да се окажа твърде стар, но…

— На колко сте години?

— На четиридесет и пет, госпожо.

— Изглеждате на толкова. Случайно, и аз също съм на четиридесет и пет.

— Не изглеждате на толкова, госпожо.

— По-стара или по-млада? — Тя избухна отново в смях, после добави: — Нека не си играем. Да не би да искате да кажете, че съм прекалено стара, за да бъда пионер?

— Никой в нашето общество не може да бъде пионер, без тренировките на открито. Най-добре се тренират младите. Моят син, надявам се, ще стъпи някой ден на други светове.

— Наистина? Вие знаете, разбира се, че Галактиката принадлежи на космолитите.

— Техните светове са само петдесет, госпожо. В Галактиката има милиони светове, които могат да бъдат населени — или могат да бъдат пригодени за заселване — и където, вероятно, няма местни разумни форми на живот.

— Да, но нито един кораб не може да напусне Земята без разрешението на космолитите.

— То може да бъде издействано, госпожо.

— Не споделям вашия оптимизъм, мистър Бейли.

— Говорил съм с космолити, които…

— Знам за това — прекъсна го Демачек. — Моят началник е Албърт Миним, който преди две години ви изпрати на Солария. — Тя си позволи да изкриви леко устни. — Неговата малка роля в онази хипервълнова драма играеше един актьор, който доста приличаше на него, доколкото си спомням. Спомням си също така, че Албърт Миним не беше доволен.

Бейли смени темата.

— Помолих министерски съветник Миним…

— Той беше повишен, както знаете.

Бейли осъзнаваше много добре важността на чиновете.

— Неговото ново звание, госпожо?

— Заместник-министър.

— Благодаря ви. Помолих заместник-министъра Миним да поиска разрешение да посетя Аврора, за да се занимая с този въпрос.

— Кога?

— Скоро след моето завръщане от Солария. Оттогава съм подновявал молбата си на два пъти.

— Но не сте получили удовлетворителен отговор?

— Не, госпожо.

— Изненадан ли сте?

— Разочарован съм, госпожо.

— Няма смисъл. — Тя се отпусна леко в стола. — Отношенията ни с космолитите са много крехки. Може да ви се струва, че вашите два детективски подвига са разхлабили положението — и това е така. Онази ужасна хипервълнова драма също спомогна. Цялото постигнато разхлабване, обаче, е ей толкова… — тя събра палеца и показалеца на ръката си близо един до друг — …от ей толкова — и разпери ръце.

— При тези обстоятелства — продължи тя, — едва ли бих ме могли да поемем риска да ви изпратим на Аврора — водещият от Външните светове — и да ви оставим да направите нещо, което вероятно би създало междузвездно напрежение.

Бейли срещна погледа й.

— Бях на Солария и не направих нищо лошо. Напротив…

— Да, знам, но сте били по искане на космолитите, което е на парсеци 2 2 Единица мярка за дължина на космически разстояния; един парсек е равен на 3.263 светлинни години. — Б.пр. далече от това, да отидете там по наше искане. Отказвате да разберете това.

Бейли мълчеше.

Тя издаде мек ръмжащ звук в знак, че не се учудва, и продължи:

— Положението се влоши, откакто вашите молби бяха разгледани — и много правилно отхвърлени — от заместник-министъра. Влоши се особено много през последния месец.

— Това ли е причината за тази конференция, госпожо?

— Нетърпелив ли ставате, сър? — Тя се обърна към него сардонично с интонация, като към по-висш служител. — Може би искате да ме насочите да говоря по същество?

— Не, госпожо.

— Определено да. И защо не? Аз започвам да ставам досадна. Нека се приближим до въпроса, като ви попитам, познавате ли Д-р Хан Фастълф?

— Срещал съм го веднъж преди три години там, където тогава се намираше Спейстаун — предпазливо отвърна Бейли.

— Харесал ви е, предполагам.

— Беше приятелски настроен — за космолит.

Тя отново леко се закашля.

— Предполагам. Наясно ли сте с факта, че той е бил важна политическа сила на Аврора през последните две години?

— Чух, че бил в правителството. От един… един колега, който имах навремето.

— От Р. Данил Оливо, вашият космолитски робот-приятел?

— Бившият ми колега, госпожо.