Айзък Азимов - Роботите на зората

Бяха свършили обяда, но никой от тях не ставаше от масата. Нито пък някой робот я доближаваше, за да я разтреби. Като ли бяха приковани неподвижно на местата си от силния поток на разговора.

Бейли присви очи.

— Д-р Фастълф, преди две години бях на Солария. Там останах с непосредственото впечатление, че, общо взето, соларианците са най-обиграните роботици в целия свят.

— Общо взето, това е вярно.

— И никой от тях не може да го е направил?

— Никой, мистър Бейли. Те са обиграни с роботи, които, в най-добрия случай, не са по-усъвършенствани от моя беден, доверен Жискар. Соларианците изобщо не познават устройството на хуманоидните роботи.

— Откъде може да сте толкова сигурен?

— Тъй като сте били на Солария, мистър Бейли, знаете много добре, че соларианците прибягват до преки контакти само в изключителни случаи. Обикновено те общуват с тримерни изображения — освен в случаите, когато сексуалният контакт е абсолютно наложителен. Мислите ли, че някой от тях може дори само да сънува за проектирането на робот, дотолкова хуманоиден на външен вид, че да предизвика тяхната невроза? Ще избягват близостта му заради неговия човешки вид и никога няма да оправдаят неговото предназначение.

— Не би ли могло някой от соларианците, тук или там, да се окаже учудващо толерантен към човешкото тяло? Откъде може да сте сигурен в обратното?

— Дори и да е възможно, което не отричам, тази година няма соларианци на Аврора.

— Нито един?

— Нито един! Те избягват контакта дори с аврорианците и идват тук — или където и да било другаде — само по спешна работа. Но дори и тогава не стигат по-далече от орбита и преговарят с нас посредством електронните средства за съобщения.

— Тогава, щом вие буквално и действително сте единствената личност в целия свят, която е в състояние да го извърши — попита Бейли, — вие ли убихте Джендър?

— Не вярвам Данил да не ви е казал, че отричам подобно твърдение — отвърна Фастълф.

— Каза ми, но исках да го чуя от вас.

Фастълф скръсти ръце и направи гримаса. После каза като през стиснати зъби:

— Тогава ще ви кажа. Аз не съм го извършил.

Бейли поклати глава.

— Вярвам, че си вярвате.

— Точно така. При това съвсем искрено. Казвам ви истината. Аз не съм убил Джендър.

— Но щом вие не сте го извършили, и щом не е възможно да го извърши никой друг… Чакайте. Може би правя безпочвени предположения. Джендър наистина ли е мъртъв, или съм докаран тук под фалшив предлог?

— Роботът наистина е унищожен. Дори бих могъл да ви го покажа, ако от Парламента не ми забранят достъпа до него преди края на деня — което не вярвам да направят.

— В такъв случай, щом вие не сте го извършили, и щом не е възможно да го е извършил никой друг, и щом роботът наистина е мъртъв, тогава кой е извършил престъплението?

Фастълф въздъхна.

— Сигурен съм, че Данил ви е казал, какви са били моите показания на следствието. Но вие искате да го чуете от собствената ми уста.

— Точно така, д-р Фастълф.

— Добре тогава, никой не е извършил престъплението. Мозъчното изключване на Джендър е предизвикано от спонтанни процеси в позитронния поток на мозъчните му връзки.

— Това случва ли се?

— Не. Почти никога не се случва, но щом аз не съм го извършил, тогава то е единственото нещо, което може да се е случило.

— Не е ли спорен въпросът, дали вероятността да ме лъжете не е по-голяма от вероятността за спонтанно настъпилото мозъчно изключване?

— Мнозина са на това мнение. Но по една случайност, аз знам, че не съм го извършил, при което спонтанните процеси остават като единствената друга възможност.

— И вие ме докарахте тук, за да ми демонстрирате — да ми доказвате, — че в този случай действително са настъпили спонтанни процеси?

— Да.

— Но как се очаква от мен да докажа един спонтанен процес? Защото, изглежда, че само ако го докажа, мога да спася вас, Земята и себе си.

— По възходящ ред на значимост ли изброявате, мистър Бейли?

Бейли погледна сърдито.

— Добре, тогава вас, себе си и Земята.

— Боя се — каза Фастълф, — че след обстоен размисъл стигнах до заключението, че няма начин да се получи такова доказателство.

Бейли ужасено се втренчи във Фастълф.

— Няма начин?

— Няма начин. Никакъв. — Той грабна солницата с подчертано отсъстващ вид и добави — Знаете ли, любопитен съм да разбера, дали мога да направя тройното салто.

Фастълф подхвърли солницата във въздуха с пресметната чупка в китката. Тя се превъртя и докато падаше надолу, той я хвана откъм нейния тесен край с дясната длан (беше свил палеца си). После солницата отскочи леко нагоре, залюля се и беше подхваната от лявата му длан. Отново отскочи към дясната и обратно към лявата. След това тройно прехвърляне, солницата беше запратена нагоре с достатъчно сила, за да направи салто. Фастълф посегна към нея с дясната си ръка, като държеше лявата разтворена до другата, с дланта обърната нагоре. След като хвана солницата, той протегна лявата си ръка, в която проблясваше фина готварска сол.