— И сега си също толкова затворник, колкото и аз, нали, Данил?
— Затворник съм — сериозно отвърна Данил, — само в смисъл, колега Илайджа, че от мен се очаква да не напускам тази стая.
— В какъв друг смисъл човек може да е затворник?
— В смисъл, че ограничената в движенията си личност негодува срещу тези ограничения. Истинският затвор включва елемент на насилие върху волята на личността. Аз разбирам добре причините да съм тук и се съобразявам с необходимостта.
— Ти — да — гласът на Бейли прозвуча жално. — Аз, обаче, — не. Аз съм затворник в пълния смисъл на думата. Така или иначе, какво ни гарантира безопасност тук?
— Преди всичко, колега Илайджа, Жискар е на пост отвън.
— Има ли достатъчно мозък за тази работа?
— Той разбира напълно заповедите си. Той е твърд и силен, при това осъзнава добре важността на своята задача.
— Искаш да кажеш, че е готов да го унищожат, за да защити нас двамата?
— Да, разбира се, както аз съм готов да бъда унищожен, за да защитя вас.
Бейли се почувства неловко.
— Значи не се противиш на такава ситуация, в която може да бъдеш принуден да жертваш съществуванието си заради мен? — попита той.
— Така съм програмиран, колега Илайджа — каза Данил и гласът му сякаш омекна, — но ми се струва, че дори и да не беше програмирането, загубата на моето собствено съществувание би ми изглеждала твърде дребно и незначително нещо, ако по този начин бих могъл да спася вас.
Бейли не можа да устои на това. Той протегна ръка и стисна горещо ръката на Данил.
— Благодаря ти, колега Данил, но моля те, не допускай това да се случи. Аз не желая загубата на твоето съществувание. За мен би било неравностойна компенсация да запазя своя собствен живот.
И Бейли остана изумен, че наистина смяташе така. В известна степен беше ужасен, когато си даде сметка, че е готов да рискува живота си заради един робот. Не, не заради робот. Заради Данил.
Жискар влезе без да предупреди. Бейли беше започнал да свиква с това. Като негов телохранител, роботът трябваше да може да влиза и излиза, когато си пожелае. А в очите на Бейли, Жискар беше само робот, колкото и да си имаше пол, колкото и да не се споменаваше „Р.“-то. Струваше му се, че дори Жискар да го хване да се почесва, да си бърка в носа, или насред някоя мръсна биологическа функция, роботът щеше да си остане безразличен, неосъдителен, неспособен да реагира по някакъв друг начин, освен хладнокръвно да записва своите наблюдения в някоя скрита част от паметта си.
Жискар се превръщаше просто в част от подвижната мебелировка и Бейли не изпитваше неудобство от присъствието му. Не че Жискар му се натрапваше в неудобни моменти, мислеше си Бейли.
Жискар носеше малък куб.
— Сър, предполагам, че все още искате да видите Аврора от Космоса.
Бейли трепна. Без съмнение, Данил беше забелязал раздразнението на Бейли. Отгатвайки причината, той е решил да оправи нещата по този начин. Накарал е Жискар да извърши всичко вместо него и да го представи като плод на собствения си прост разум. Беше много тактично от страна на Данил. Щеше да спести на Бейли необходимостта да изказва благодарност. Или поне така си е мислил Данил.
Всъщност Бейли се дразнеше не толкова от това, че го държат затворен, колкото че напразно — според него самия — не му дават да види Аврора. Откакто преди два дена направиха скока, той непрекъснато се ядосваше се, че ще пропусне гледката. И така, той се обърна към Данил и каза:
— Благодаря ти, приятелю.
— Това беше идея на Жискар — отвърна Данил.
— Да, разбира се — съгласи се Бейли с усмивка. — Благодаря и на него. Какво е това, Жискар?
— Това е астросимулатор, сър. Принципно работи като триизмерен приемник и е свързан с видеозалата. Ако мога да добавя още нещо…
— Да?
— Гледката няма да ви се стори вълнуваща, сър. Не бих искал да се разочаровате излишно.
— Ще се опитам да не очаквам прекалено много, Жискар. Във всеки случай, няма да те държа отговорен за каквото и да било разочарование, което бих могъл да изпитам.
— Благодаря ви, сър. Трябва да се връщам на пост, но Данил ще ви помогне да се оправите с апарата, ако имате проблеми.
Той излезе и Бейли се обърна към Данил с одобрение.
— Мисля, че Жискар се справи отлично. Може и да е прост модел, но е проектиран добре.
— Той също е от роботите на Фастълф, колега Илайджа. Този астросимулатор се самосъгласува и самонаглася. Тъй като вече е фокусиран върху Аврора, необходимо е само да докоснете края за управление. Това ще го накара да заработи и няма да се наложи да правите нищо друго. Сам ли ще го включите?
Читать дальше