Джордж Мартин - Пясъчните крале

— Изваяхме още статуетки от ново дърво — отвърна старият говорител. — Ти какво ни носиш? Сол?

НеКрол разкопча раницата, извади няколко буци сол и ги сложи пред говорителя.

— Сол. И още. — Сложи ловната пушка до буците.

— Какво е това? — попита старият говорител.

— Чувал ли си за Стоманените ангели? — попита неКрол.

Другият кимна, жест, на който го бе научил неКрол.

— Безбожниците, които избягаха от мъртвата долина, ни разказаха за тях. Това са онези, които карат боговете да замлъкнат. Разрушителите на пирамиди.

— С такива неща Стоманените ангели унищожават вашите пирамиди — обясни неКрол. — Предлагам ти го за размяна.

Старият говорител застина.

— Но ние не искаме да рушим пирамиди.

— Този инструмент може да се използва и за други неща — поясни неКрол. — След време Стоманените ангели ще дойдат и тук, за да разрушат пирамидата на хората от водопада. Ако разполагате с инструменти като този, ще можете да ги спрете. Хората от пирамидата с пеещия камък се опитаха да прогонят Стоманените ангели с копия и ножове, а сега са разпръснати по света и децата им висят обесени на стените на града на Стоманените ангели. И други кланове на дженши не оказаха съпротива и сега са лишени от богове и земя. Ще дойде време, когато хората от водопада ще се нуждаят от този инструмент.

Дженшийският старейшина вдигна пушката и я огледа любопитно.

— Трябва да се помолим за това — отвърна той. — Ти остани, Арик. Ще ти отговорим тази нощ, когато боговете сведат взор към нас. А дотогава нека продължи размяната. — Изправи се, погледна за миг пирамидата в средата на езерото и изчезна в гората, стиснал лазерната пушка в ръка.

НеКрол въздъхна. Предстоеше дълго чакане, молитвите никога не свършваха преди залез-слънце. Той отиде до брега на езерото, развърза връзките на тежките си обувки и потопи потните си крака в хладната вода.

Когато вдигна глава, първият от ваятелите вече се беше появил — гъвкава млада дженшийска самка с леко кестеняв оттенък на козината. Мълчалива (винаги бяха мълчаливи в негово присъствие), тя му поднесе произведението си.

Беше статуетка от крехко синкаво дърво, не по-голяма от юмрука му, и изобразяваше едрогърдеста богиня на плодородието. Богинята седеше кръстосала нозе върху триъгълна основа и от всеки ъгъл се надигаше по една малка сребриста костица, за да се срещнат над главата й.

НеКрол взе статуетката, огледа я бавно от всички страни и кимна в знак на одобрение. Дженшийката се усмихна, взе буца сол и си тръгна. Доста след като си беше отишла, неКрол продължаваше да се любува на статуетката. През целия си живот се бе занимавал с търговия, беше прекарал десет години сред гетсоидите на Аат с техните рибешки лица и четири при слабите като пръчки финдийци, беше посетил още шест планети, някога поробени от разпадналата се Хранганска империя, но никъде не бе срещал творци като дженшите. Не за първи път се питаше защо нито Клерономас, нито Чънг бяха отбелязали в дневниците си техните способности. Радваше се, че е така, защото видеха ли търговците съдържанието на сандъците, които бе изпратил с Ритър, щяха веднага да долетят тук. Когато пристигна, се бе надявал да открие някоя интересна билка или екзотична напитка, но не и изкуство от такава висока класа.

С напредването на деня го посетиха и други творци, слагаха произведенията си пред него. Той оглеждаше всяко изделие внимателно, вземаше едни и отказваше други, като заплащаше за първите със сол. Преди да се смрачи, пред него вече имаше малка купчина — два чудесни ножа от червеникав камък, сиво наметало, изплетено от възрастна дженшийка от козината на умрелия й съпруг (лицето му бе изобразено в златист ореол), копие с кокалено острие, чиито надписи малко напомняха за руните на Старата Земя, и няколко статуетки. Последните бяха неговата страст. Чуждоземното изкуство често оставаше неразбрано, но дженшийските ваятели докосваха някаква струна в душата му. Боговете, които дялаха — всеки седнал в кокалена пирамида — имаха дженшийски, лица, но същевременно изглеждаха невероятно човешки: богове на войната със строги лица, същества, наподобяващи сатири, богини на плодородието като онази, която бе купил в началото на деня, почти човекоподобни воини и нимфи. НеКрол често съжаляваше, че не е учил извънземна антропология, за да може да напише книга за универсалността на митовете. Дженшите несъмнено имаха богата митология, макар че говорителите никога не разказваха за това — нищо друго не би могло да обясни тези статуетки. Може би вече не почитаха старите си богове, но все още ги помнеха.