Бърнард Бекет: Генезис

— Едно… две…

Арт броеше тихо, вперил поглед в бавно приближаващите се гардове. На три избухна нова експлозия, само на три метра зад войниците. Беше по-силна от първата. Събори Адам на земята. Докато стане, Арт вече бе отворил вратата. Алармата писна оглушително.

Металните стъпала се виеха стръмно нагоре. Адам вдигна очи към тавана, изръмжа и клекна. Арт уви дългите си ръце около широките рамене на Адам.

— Напълнял си — изсумтя той. — Трябва да тренираш повече.

— Пази си дъха, за да оцелееш — напомни му Арт.

Откъм коридора долу долитаха объркани викове. Безцелни команди, крясъците на ранен войник, приглушен грохот от рухващи стени, пронизителният вой на алармата, извисяващ се над останалия шум.

— По-бързо — подвикна Арт.

Адам се намръщи, напъна се и се закатери нагоре. Арт надзърна назад, когато наближиха края на стълбището. Две врати, както очакваха. Адам пусна Арт на пода и опита да отвори лявата.

— Заключена е!

— Мини настрани.

Арт се придвижи напред с протегната ръка. Чу се жужене, последва тишина и накрая вратата се отвори с едно изщракване. Адам отстъпи стреснато. Вместо на писта отвън, както предвиждаше планът, се озоваха в тясна като дрешник стаичка. Адам сведе поглед към другаря си.

— Нали оттук се излизаше навън?

— Сгрешил съм.

С паникьосан и подозрителен поглед Адам насочи пушката към орангутанската глава.

— Ако си правиш шегички…

Отдолу долетя звук от приближаващи стъпки.

— Сигурно са тръгнали по стълбите — викна някой.

Адам ритна дясната врата, но тя не поддаде.

— Хайде. Няма друг изход — настоя Арт.

Адам се шмугна през вратата. Арт я затвори и повтори номера с ръката — жужене и ново изщракване.

Стаята бе тясна и тъмна, с дебели метални стени. Единственият предмет вътре бе висок, сив сейф, подпрян на отсрещната стена. В горната му част тихо просветваха три червени лампички. Адам дишаше тежко. Свлече се на пода, опрян на вратата, обхвана с ръце свитите си колене и жадно пое дъх с отметната назад глава и затворени очи. Арт се запъти към сейфа.

Адам наблюдаваше безмълвно как Арт сваля панела, зад който се откриха системите на компютърна конфигурация.

— Какво правиш? — попита Адам.

— Това е главната поддържаща система на военната изследователска програма — отвърна Арт.

— И какво смяташ да правиш?

Арт опипа тук-таме и накрая пъхна пръст в един отвор. Странна усмивка се разля по лицето му. Приличаше на умиращ от жажда, досегнал чиста вода. Адам се изправи. Протегна ръка към оръжието.

— Попитах те какво правиш.

— Ела и ще ти покажа — отвърна Арт с хладен глас.

Страх измести подозрението в погледа на Адам. Вдигна пушката и я насочи към гърдите на андроида.

— Днес убих двама от моя род. Мислиш ли, че ще ми е трудно да стопя машинариите ти?

— Наскоро ми каза, че знаеш кой е по-умният, нали така? — усмихна се Арт. — А сега нека ти дам един последен урок, Адам. Не бива да се доверяваш на по-умните от теб.

— Махни си пръста от компютъра или ще те застрелям — заплаши го Адам.

— Мислех, че сме приятели — присмя се Арт.

— Махни си пръста! Броя до три! Едно… две…

Арт го послуша и вдигна присмехулно ръце.

— Спокойно. Готов съм.

— Какво направи?

Погледът на Адам пламна. Обърна се към вратата. Някой се изкачваше по стъпалата.

— Разбрали са, че сме тук — отчаяно прошепна Адам.

— Естествено. Точно тук искам да ме хванат.

— Не разбирам.

Заблъскаха вратата. Адам се обърна натам с вдигната пушка.

— Не се тревожи — успокои го Арт. — В зона с повишена сигурност сме. Промених кода на вратата. Разполагаме с няколко минути.

— Няколко минути? Няколко минути за какво?

— За да схванеш нищожната роля, която изигра в разчистването на пътя към бъдещето — отвърна Арт.

Чукането по вратата се усили; стана по-настойчиво.

— Когато охраната се втурне вътре, ще стрелят на месо. Което, признавам, е проблем. За теб. С право си загрижен. Аз, от своя страна, не съм обременен с физиология. Аз вече избягах. Програмата ми е копирана и се разпространява из националната компютърна мрежа, мултиплицира се и внимателно изчаква подходящ момент да се репродуцира. В околностите на Спарта има фабрика за андроиди. Влязох в компютрите и управлявам програмите. Утре по това време петдесетима като мен ще ходят, ще разговарят и ще обсъждат следващия ни ход. Накъдето и да се обърнеш, ще откриваш мои копия, скрити в машините, без които не можете. Всичко свърши, Адам.