Бърнард Бекет: Генезис

— Случаят с Последната дилема е добре известен. Смята се, че Адам не е подготвял предварително план за бягство. Арт, както ни учеха, бил програмиран стриктно съгласно фундаментален императивен код — Арт не можел да причинява зло на друго съзнателно същество и не можел да действа срещу волята на философа Уилям, който все още наблюдавал отблизо напредъка на експеримента. Караха ни да вярваме, че Последната дилема е причинена от срив в системите на сградата. Както винаги, има два подхода за анализ на инцидента. Първият набляга на хаотичното стечение на обстоятелствата. Лошо управление, лоша поддържаща програма, небрежен служител, дори леко земетресение.

Стечение на безпричинни обстоятелства, непредизвикан целенасочено резултат. Ако ми бяхте задали въпроса, преди да видя холограмата, щях да ви отговоря, че предпочитам тази версия. Втората, която и сега не приемам, се базира върху различни конспиративни теории. Опит от страна на недоволните — чиито действия от онова време са добре документирани — да освободят Адам от пленничество. Политическа конспирация на по-либералните сили, решили да сложат край на програмата „Изкуствен интелект“ или (според друга версия) да поемат контрола върху нея. Няма обаче свидетелства за външна намеса и затова мисля, че трябва да отхвърлим подобни хипотези. Легенди, нищо повече.

— Сега обаче не приемаш и двата варианта, така ли?

— Точно така.

— Какъв тогава е третият?

Анакс отново се озова на кръстопът. Коя посока да избере? Сякаш надзърташе зад външният слой на главоблъсканица с надежда да схване вътрешния му механизъм, но се натъкваше на нова преграда. Бариера след бариера.

— Логично е да приемем една от следните две възможности — подхвана Анаксимандър. — Първата ми се вижда по-ортодоксална и затова ще започна от нея. Учеха ни, че Арт е неспособен да преодолее императивния код на програмата и доколкото ми е известно, досега няма данни, оспорващи това твърдение. Видях обаче как той открито заговорничи с Адам и му обещава план за бягство. Очевидното обяснение е, че философът Уилям е съучастник в плана. Или е искал да види как опитът за бягство ще се отрази на творението му, или под политически натиск е готвел капан за Адам.

— Доста спекулативна версия — обади се екзаминаторът.

— Нямам друг изход.

— Хрумва ли ти причина, която би подтикнала философа Уилям да организира опит за бягство. Кой друг би имал интерес да подготви капан на Адам?

— Разбирате навярно, че току-що изгледах холограмата и ми трябва време да асимилирам информацията…

— Не искам извинения.

Анакс се сепна от рязкото предупреждение. Такава си беше. Конфликтите я обезкуражаваха. Съвсем естествено бе властното напомняне да я засрами. Поддаде се обаче и на отколешния безмълвен страх, че не знае дали ще се справи, ако я притиснат до стената. Опита се да избегне вторачените в нея погледи на тримата изпитващи, надвесили се над тежката катедра. Събра сили да преодолее напрежението. Наложи си да не мисли защо й показаха холограмата. Проговори бавно, за да приведе в ред кръжащите безразборно мисли.

— Причините могат да бъдат всякакви. Представете си само суматохата, която опитът за бягство би предизвикала. Или да допуснем, че философът Уилям е искал да провери как ще реагира андроидът на силен стрес и вълнение. Да добавим и това, че експериментът далеч не се ползва с подкрепата на цялото философско съсловие. Ами ако Уилям е искал Адам и Арт да избягат наистина? И да продължи да развива тайно програмата?

— Отново спекулации.

Анакс разбираше, че забележката е уместна. Умозаключенията й бяха необосновани и несвързани. В духа на най-яростните привърженици на конспирацията, с които енергично спореше през студентските си години. Комисията настояваше да чуе обяснението й. А другата й версия бе далеч по-дръзка и по-неправдоподобна. Анакс сведе глава.

— Така ли са се развили събитията според теб?

— Не зная какво се е случило.

— И все пак, какво мислиш.

— Мисля, че не разполагам с достатъчно информация, за да обоснова твърденията си.

— Искаме да чуем само разсъжденията ти.

— Предпочитам да не го правя.

— Остави настрана предпочитанията си.

Насилваха я да го изрече. Умът й отказваше да формулира думите, ала комисията я предизвика.

— Щом съм принудена да градя хипотези, смятам, че философът Уилям не е намесен в плана. Предположението ми е, че Арт сам взима решенията.

За пръв път успя да разчете ясно израженията на изпитващите. По трите лица се изписаха тънки многозначителни усмивки.