Агоп Мелконян - За спасяването на света

Принцип 13 ме разсмива лудешки. Корицата в крайна сметка я избрахме с Копнеж, в който 12 художници ни пратиха 29 предложения, а в гласуването се включиха 32-ма от читателите, По-желали антологията. Вижте резултатите от Копнежа– и сигурно ще разберете смеха ми… (Още по-забавното е, че моите собствени фаворити не се класираха.)

За ролята на редакторите (и смисъла на понятието „втора чернова“) ми се иска да кажа много думи, и все силни. Но вече се изтощавам… мога да си представя как се чувствате вие. Затова само толкова:

Мили пишещи,

Търсете тоя ваш знаещ, усещащ, можещ приятел, който има търпение да чете умотворенията ви, има желание да ви дава насоки и препоръки, и има сила да търпи фасоните и фръцканията ви впоследствие. За вашето писане този човек (или хора, ако сте истински късметлии) е толкова важен, колкото спътника ви (най-близките приятели) за живота ви като цяло; и се открива и задържа със също толкова търпение и себеотдайност.

Ако темата ви вълнува, елате в писателските ни работилници. Огледайте се, питайте, ще си поговорим.

А ако ви вълнува как се съставя антология като тази – регистрирайте севъв форума на Човешката библиотека и ни драснетеедин ред. Ще ви покажем в пълни подробности.

Последното съставителско решение, което навярно има нужда от поясняване, са списъците с публикации, включени в края на всеки текст. Постарали сме се в събирането им, но не претендираме за изчерпателност. По-важното е, че те са поредният мост между тази книга и дошлите преди нея. И, мислехме си, докато ги издирвахме една по една, може да вдъхновят вас да потърсите още.

(По въпроса за „още“-то силно ви препоръчваме списъка с любими български фантастични книги, който сглобяваме от 2011-а насам. Анкетата продължава да приема участници. Ако вашите собствени книги ги няма, включете се. Или просто разгледайте съкровищата дотук.)

За финал, вместо традиционното „Приятно четене“, имам една препоръка как да си го направите по-приятно: не четете тези текстове по повече от три наведнъж. Даже да сте сертифицирани книгопоглъщачи. Дайте си време след всеки – да го преживеете по-пълно, да поспорите с автора или да продължите идеите. Тук, повече дори от останалите ни книги, бързото четене би размило (или направо размазало) ефекта от четивото. Бързането убива.

(Имало едно време в България течение, наречено „бърза литература“. Впрочем – още има ли го? Нищо писано, превеждано, издавано, популяризирано от нас няма да влезе там.)

А ще има ли следваща антология?

Не зная. Но знам при какви условия ще я има:

Изданията и деянията на всички нас – Човешката библиотека, Тера Фантазия, Тера фантастика – са общностни: те имат шанс (и смисъл) да се сбъдват само когато ги подкрепят читателите като общност.

Значи… ще има ли? :)

Пишете ни, озарете ни, подкрепете ( спасете ;) ни на:

http://choveshkata.net

Класификацията на художествени текстове в някакви рамки е субективно, навярно дори безсмислено занимание. За „потърпевшите“ автори пък може да бъде дразнеща… или разсмиваща. Разпределянето в „кутии“ противоречи на един от основните двигатели на творчеството: да ни предлага нещо ново – нови въпроси, нови отговори, нов поглед, ново почувстване… Да търсиш кутия за новото сред вече скованите означава неминуемо да го състариш: да подчертаеш приликите му със съществуващото, вместо да отпразнуваш отликите.

Затова молбата ни е да приемете подредбата, която следва, като една възможна ; и никак незадължаваща . Целта ù не е да налага ред на четене, а да даде допълнителен контекст; да хвърли мостове, които правят цялото повече от сбора на частите му.

Тази подредба събира текстовете по поджанр – от шестващата по цял свят класическа научна фантастика до самораслата (и затова – самобитна) българска митологична фантастика. Всяка от групите получава своето кратко встъпление, заедно с (неизчерпателни) препоръки за още български фантастични творби, които не влизат в настоящата антология, а вярваме, че заслужават да ги четете. Препоръките са подредени по година на първо издаване (доколкото успяхме да я открием); сега е моментът да благодарим сърдечно на сайтовете БГ-Фантастикаи sfbg.usза библиографското богатство, събрано там.

Някои от текстовете – тези, които най-смело прекрачват границите – сме причислили към даден поджанр със значителни (и мъчителни) колебания. Например „Неонови криле“ спокойно може да влезе и в „Социална фантастика“, като антиутопия. „Братята от Левса“ и „Приказка за Юнаци и злодеи“ можем да обособим като „Алегорична фантастика“. (Което според един от съставителите е тавтология – всичката фантастика може да се разглежда като алегорична.) „Денят, в който вярата се завърна“ принадлежи и към „Българска митологична фантастика“. „Свободен избирател“ е типичен ню уиърд. (Не, изобщо не питайте какво значи това…) „Хакери на генома“ и „Несъществуващият“ съдържат солидни дози киберпънк (в любимата му за нас, по-човечна разцветка). А за „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Бяло – черно“ и „Кървави криле на кръвожадни птици“ дори не сме сигурни, че съществува готов поджанр.