Агоп Мелконян: За спасяването на света

Как изглежда въпросната рециклирана хартия, ще ви подскаже „Слънце недосегаемо“ или нов-новеничкото издание на „Тринайсетте цвята на дъгата“.

(НОВО: След разговор с Григор стигнах до следния личен компромис: Склонен съм хартиеното издание да се направи на нерециклирана хартия, при следните допълнителни условия: 7.1) самият аз да не участвам по никакъв начин в подготовката и разпространението на хартиеното издание; 7.2) то да не включва мои текстове – лични или съавторски. Последното впрочем важи за всички х-ниги на нерециклирана хартия – принципно не разрешавам публикуването на мои текстове в такива.)

*** 8. Принципът „Причем тут демократия“: Всеки от съставителите ще има равен глас с останалите. Все пак, ако възникнат СЕРИОЗНИ противоречия – моят (Калиновият) глас ще е по-равен ;): крайното решение ще е мое.

Аз съм последният човек, който ще си налага възприятията върху другите – всеки, който е работил с мен, го знае. В същото време обаче изключително мразя спъващите процеса заяждания (като, напълно произволен пример :D, включванията на двамата Ивайловци – Търновски и Варненски). Запазвам си правото на „вето“ точно за такива ситуации а ла „прът в колелетата“. За ВСИЧКИ други (в които желанието на участниците да се разберат, нежели да се разпорят, си личи отдалеч) силно ще препоръчвам и ратувам за взимането на решения с консенсус (да не се бърка с „компромис“ ;): така, че всички да приемат крайното решение, не само на думи, ами и в сърцата си.

Затова и съм заложил почти година за процеса на съставителството и подготовката. Бързането убива. Нека ù се насладим и ние, правещите я, на тая бъдна антология.

*** 9. Принципът „Отворени врати“: За участие с текстове може да бъде канен ВСЕКИ – независимо дали принадлежи към някоя от приятелските ни среди, или ни е откровено неприятен, или пък напълно непознат (обърнете СПЕЦИАЛНО внимание на последната категория – антологията е замислена не просто да препубликува утвърденото с годините, а и да открие нови гласове; пример: Стефан Кръстев).

В конкретни цифри: Всеки автор може да ни предложи до ТРИ свои текста, като тук важи принципа на „половинките“: съавторство се брои за половин, третинка, четвъртинка и т.н. текст, според броя на съавторите. За дължината на текстовете важи принцип 2.

*** 10. Принципът „И ние сме човеци“: Автори, които се държат грубо, злонамерено или по друг начин пречат на работата ни, биват: 1) предупреждавани; 2) отстранявани. (Има и 3), за по-холеричните ми периоди – ако се стигне до него, ще се чуе… :DDD)

Всеки от нас тук е добър човек, нали така? Е… а позволяват ли добрите хора другите да им се качват на главата? Възпитателно ли е? Градят ли се така човеци? ;)

11. Принципът „Е-книгата няма край“: В окончателния хартиен сборник включваме най-много по една творба от автор. („Най-много“, понеже там летвата ни трябва да е най-висока – нали все пак хартията се води по-представителна. Все още. ;) В окончателния електронен може и по две от автор (ако са достатъчно силни, разбира се). Значи: електронният ще е по-„обемист“ от хартиения.

И в двата случая важи принцип 1.

12. Принципът „Ако друго не успее, света ще го спаси красотата“: Корицата да ни я нарисува Катя Данаилова (:

http://fantastivalbg.com/gallery/paintings/KD_large.jpg

*** 13. Принципът „ИСТИНСКИТЕ референдуми“: За всяко ВАЖНО решение (тираж на хартиения сборник; външен вид; твърда или мека корица; и т.н.) се допитваме максимално отрано, за достатъчно дълъг период, до всички, които то засяга – а именно читателите-купувачи. В най-простия случай: като им предложим няколко варианта, за гласуване.

Опитът на Човешката библиотека показва, че един проект е толкова по-успешен, колкото повече хора успее да привлече да се чувстват ЧАСТ от него. Нека направим читателите част от начинанието. :)

14. Нямаме ограничения в обема на сборника. За електронното издание е ясно защо. ;) За хартиеното – така или иначе ще определим първоначалния тираж след „допитване“ до желаещите читатели – тоест с поръчки. Като всяка от общностите ни – на ЧоБи, на двете Тери, кого-сега-изпускам? – ще отговаря за връзката с нейните симпатизанти. (Това е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ценно при такива „споделени“ проекти.)

(А иначе може да кандидатстваме с хартиения сборник и по някоя програма за съфинансиране – за по-голям тираж и стигане до книжарниците. На мен не ми се занимава с български програми… но ще го мислим после.)