Агоп Мелконян - За спасяването на света

– Вие мислите, вие искате да кажете… – прошепнах аз развълнуван.

– Да, ние считаме, че цилиндърът с нишката е бил донесен някога, неизвестно кога, от разумни същества, обитатели на друг звезден мир, които са посетили Земята – Лаврентий Павлович изговори фразата на един дъх. Изглежда, искаше отведнъж да изкаже мисълта, която смущаваше и самия него. – Друго, по-приемливо обяснение не виждам, след като се съгласихме, че такава материя не е могла да бъде произведена на Земята в миналото. Дори съвременната наука не е в състояние да я добие. Ние естествено си зададохме въпроса: какво е било предназначението на тази макара?

– Може би на нея е записано нещо? – обадих се аз.

– Ето, виждате ли, най-логично е да се допусне това. Ние проверихме и установихме, че на нишката има нещо записано. Но не по механичен, фотохимичен, електричен или магнитен начин. Оказа се, че тя не е еднородна, а трислойна. Под външната силициева защитна обвивка има тънък междинен електропроводен пласт, а в средата е разположена термопластична сърцевина. На нея по термоелектронен път са нанесени променливи импулси с много голяма честота. На всеки милиметър се падат около седем милиона сигнала.

– В този стадий на проучване материалът бе изпратен на мен – намеси се Григориев.

– И какво? – не се стърпях аз. – Успяхте ли да го разчетете?

– Вече пет дни всички наши сътрудници се занимават само с този проблем. Цялата ни техника е натоварена до крайност с изчислителни операции – но никакъв резултат не можем да получим. Привлякохме в помощ лингвисти, психолози, физиолози. Опитвахме да разшифроваме сигналите като някаква азбука или говор. Търсихме в тях абсолютните физически константи, данните от Менделеевата таблица. Пробвахме да намерим общите за всички части на Вселената математически величини. Но досега нищо не сме открили. Снощи имахме научен съвет по този въпрос и дойдохме единодушно до заключение – ние не сме в състояние да разшифроваме записа.

– Може би… сигналите нямат никакъв логически смисъл – подхвърлих неуверено.

– Не, не е това – отвърна веднага Григориев. – Уверен съм, че записаното има смисъл, но то е, как да ви кажа, нещо по-сложно… от текст или говор. Когато наблюдавах бягащите криви на екраните на осцилографите, струваше ми се, че гледам записани мисли от по-висш порядък. Уверявам ви, разшифроването на записа не е по нашите сили.

– Аз прочетох протокола на вашия съвет и дълго размишлявах над него. И колкото задълбавах във въпроса, толкова по-силно започна да ме изкушава една еретична мисъл, която искам да споделя с вас двамата: Не се ли заключава нашата грешка в постановката на проблема? Ние търсим „какво е записано“, а не „защо е записано“.

– Не ви разбирам, Лаврентий Павлович – казах аз.

– Запитах се – каква е била целта на записа. Представете си, че вие посетите планета от далечен звезден свят. Там няма още разумни същества, способни да общуват с вас. Вие искате да оставите запис, съдържащ послание до тези, които ще се появят по-късно и ще могат да го разчетат. Как ще постъпите?

– Бих потърсил начин за предаване на мислите, който да е разбираем за всяко разумно същество, и бих се погрижил той да се запази дълго време.

– Правилно! – възкликна доволен академикът. – Второто условие несъмнено е налице. Силициевата изолация може да запази непроменен записа не хиляди, а милиони години. А това е едно указание, че той е бил адресиран към „читатели“, които ще се появят след много дълъг интервал от време. А сега да видим първото условие. Какво значи „разбираем начин на предаване мисли“? Съгласете се, че говорът и писмеността са най-неподходящи за целта. Те като изразни средства на второсигналната ни система са съвсем условни и трябва да бъдат отхвърлени.

– Може би… някакъв филм? – предложих аз.

– Филм? Да, това е вече по-подходящо. Образите на един филм би разбрал всеки – академикът се замисли за миг. – Но за съжаление това не е филм.

Професор Григориев се обърна към мен:

– Ние, разбира се, пробвахме да проявим записа във всички мислими форми на светлина и звук. И все нищо не се получаваше.

– Значи рано сме намерили Мохамедовия косъм – усмихна се академикът. – Ето и турските ходжи не са могли да го разчетат. Но ние, ще се съгласите, можем значително повече от тях. И затова трябва да опитваме. Уверявам ви, не сме толкова далеч от възможността да го разчетем, ние сме пред прага. Лошо щеше да бъде, ако го бяхме намерили преди няколкостотин години.